© Труд

"Предприехме реанимационни мерки и нзаначихме медикаментите, които са нужни за такъв тип заболяване, защото макар и травма- хипотермията си е заболяване- става въпрос за съдоразширяващите, антибиотичните, противосъсирващите лекарства", обясни д-р Иво Найденов, който е бил дежурен тогава.

На пациента били приложени и сухи обвиванания на измръзналите крайници, локални грейки, като през цялото време лекарите следили стриктно дали бъбреците функционират нормално.

Два дни 51-годишният Румен Илиев бил на границата между живота и смъртта. Прескочил е опасността от полиорганна недостатъчност, която винаги завършва фатално. Стабилизирал се едва на третия ден когато температурата на тялото му достигнала нормални стойности и за пръв път сложил залък храна в устата си. Късметлията, който е неимоверно отслабнал и едва говори, живее втори живот, но няма да му се размине без ампутация на пръстите на краката. Интервенцията е насрочена за идната седмица в горнооряховската лечебница. По думите на д-р Найденов, ампутацията се налага, за да се предотврати гангрена.

"В момента състоянието на пациента е стабилизирано. Той е доста по-добре отколото беше в началото на хоспитализацията. Организмът сам определя границата, при която тъканите да бъдат спасени. В момента тече фазата на т.нар. "вторични усложнения", което е много специфично за измръзването, тъй като се наблюдава дали измръзналите тъкаани ще развият гангрена", уточни д-р Иво Найденов.

В екипа, който се борил за живота на Румен Илиев, били освен д-р Найденов, и хирурзите д-р Юлиян Костов, д-р Юлиян Бояджиев, медицинските сестри Грета Балева и Хубавина Кушева.

Съдбата на 51- годишния овчар е нерадостна и драматична. Румен Илиев е родом от еленското село Константин. Бащината му къща в селото отдавна е изгоряла. Има близки, за които обаче казва, че "от тях файда няма". От много години не е виждал 29-годишни си син, който живее във Варна. Работил е много години като кравар и овчар в Старозагорска област. Има осемгодишен стаж в Завода за ремаркета в Елена като заварчик.

Последно бил нает в кравеферма в село Боховци, близо край Гурково. През лятото получавал около 500 лева за чобанлъка си месечно. През ноември обаче фермерът разпродал животните и той е останал без работа. По думите му, животновъдът не се разплатил с него и го оставил без пари.

"Аз смятам, че Господ ми дава втори шанс да живея! Ако беше на мое място някой друг, той щеше да умре", казва пастирът.

Той знае, че му предстои тежка хирургична интервенция и че ще загуби пръстите на краката си. Надява се като излезе от лечебницата, да потърси подслон в приюта на Евангелската петдесятна църква в Горна Оряховица.

Източник: в. "Труд"