Край на "вампирските" разходи, когато започнем да използваме еврото

Както изглежда, еврото измества лева. Ползите от влизането в еврозоната за домакинствата ще са основно две. Първо – пестене на, образно казано, "вампирски“ разходи, които не ги усещаме осезаемо, но ги плащаме, когато си поръчаме нещо от страните от еврозоната. Някъде по пътя има такса превалутиране. Превалутиране се прави и когато пътуваме зад граница в държавите с евро, а даже и без евро. За хората, които не пътуват в чужбина, такъв "келепир“ няма.

Второ, домакинствата ще усетят по-разширения достъп до финансиране, като не казвам, че ще е по-евтино и на по-добра цена. За бизнеса превалутирането е огромен разход. Всички фирми знаят, че при влизането в еврозоната ще направят разходи, но после ще реализират ползи.

Всеки, който продава в Европа, плаща заплати в България и ще спести от перо "Превалутиране“. Тези, които купуват от Европа и продават у нас, също трябва да превалутират. Сега те са длъжни да имат по две сметки - в лева и в евро. По тази линия ще им намалеят банковите такси. Същевременно и външната конкуренция спрямо българските банки ще се увеличи, което ще даде възможност на наши фирми да ползват банкови услуги не само в България.

Много повече фирми ще бъдат оценявани като кредитоспособни. Най-голямата полза за страната ще е, че капиталообразуването в еврозоната ще е по-бързо при равни други условия, като изключим несъвършената ни съдебна и правораздавателна система. Дългосрочно забогатяването минава през капиталообразуването, а България е икономика, на която хронично не ѝ е достигал капитал, т. е. вътрешни спестявания, които да захранват инвестиции. И най-добрите периоди винаги са били, когато отвън е влизал повече капитал и е водил до повече капиталообразуване. Това очаквам да се случи в по-голяма степен при присъединяването ни в еврозоната, отколкото при запазване на сегашното статукво.

Ако Гърция не беше влязла в еврозоната, можеше още да е в собствените си неразбории. А това членство помогна на страната да е много по-подредена и конкурентоспособна.

Обоснован страх на българите е да не се наложи да участваме в спасяването на други страни в лошо финансово състояние. Всички трябва да благодарим на гърците, че спечелиха състезанието, наречено "Към дъното“, със своята разюздана финансова политика. В резултат на това обаче твърде сериозно се затегна надзорът върху публичните финанси на страните от еврозоната, а и на ЕС като цяло. Дори нашите политици да опитат да развържат разходите, ще ни бъдат наложени процедури по свръхдефицит и макроикономически дисбаланси. После всяка година ще трябва да отчитаме какво е направено, за да ни дадат достъп до европейското финансиране. Затова в България не е възможен гръцкият сценарий.

Влезем ли в еврозоната, не бива да допускаме разхлабване на бюджетната дисциплина. Ще увеличим ползите от присъединяването, ако най-сетне завършим съдебната реформа. Ако това стане, страната ще е много по-привлекателна за инвестиции. Но като гледаме разположението на политическите сили и липсата на политическа воля, най-новата държава в еврозоната ще продължи да си крета с нерешена съдебна реформа, пише Георги Ганев в 127-ия брой на списание "Икономика“.