Чешката културна вълна е феномен в развитието на българското общество в първите години след Освобождението. Подтикнати от желанието да помогнат на възкръсналата след столетия под чужда власт славянска държава и от възможностите за развитие десетки и десетки чехи идват у нас. "Те са занаятчии, полиграфи, пивовари, строители. С България свързват съдбата си и видни чешки интелектуалци, специално поканени от българската държава – високообразовани учители, инженери, архитекти, историци, художници, музиканти“, пише в увода на албума "Българските чехи“, в чиято подготовка участва и Държавна агенция "Архиви“ (С., 2020).

Историкът д-р Константин Иречек участва в организирането на модерното учебно дело у нас, става министър на народното просвещение (1879 – 1881 г.) и директор на Народната библиотека (1884 г.).

Инженерите братя Прошек основават печатница, но стават най-известни с пивоварната си фабрика в София. Двамата дори приемат български имена – Теодор става Богдан, а Иржи приема нашето съответствие на името си – Георги.

Антонин Колар става главен архитект на София (1878 г.), изготвя първия градоустройствен план на столицата (1879 г.), проектира редица сгради, сред които Военния клуб, Военното училище, хотел "България“. Негов е проектът за паметника на Васил Левски в София. Карел и Херман Шкорпил поставят основите на българската археология.

Чехи са печатарят Йосиф Буреш и създателят на Морската градина във Варна Антонин Новак. Йозеф Шмаха става артистичен директор и главен режисьор на Народния театър (1906 – 1909 г.).

Арх. Йосиф Шнитер се установява в Пловдив, изготвя регулационния план на града от 1896 г., строи училища, храмове, частни домове.

Иван Мърквичка рисува емблематични картини от българския бит и история, неговата "Ръченица“ е в паметта на всеки българин. Същото може да се каже за картините "Самарското знаме" и "На нож" на Ярослав Вешин, за когото Държавна агенция "Архиви“ откри на 9 юни изложба в залата на ул. "Московска" №5.

Трябва да споменем и военният кореспондент, изследовател и писател Владимир Сис, защитник на българската кауза по време на Балканските войни (1912–1913) и Първата световна война (1914–1918). Издава редица книги, в които описва несправедливостите извършени срещу България от нейните съседи и Русия, за българския характер на Македония и т.н. През 1924 г. е съосновател на създаденото в Прага дружество "Чехословашко-българска взаимност“ с председател Алфонс Муха. Събира 160 000 крони за пострадалите от Чирпанското земетресение (1928). Нееднократно пребивава в България, като участва в различни инициативи свързани с българо-чешките отношения.

Да не забравяме великолепния, емоционалния до сълзи образ на лютиера Георг Хених, създаден от писателя Виктор Пасков в "Балада за Георг Хених“.

Много чехи се връщат в родината си – вече самостоятелна държава, след Първата световна война, голяма част от общността се изселва след 1944 г. Тежък удар на традиционно доброто отношение на чехите към България идва с участието на български войски в потушаването на Пражката пролет през 1968 г.

Остава обаче направеното от чехи за страната, която много от тях възприемат като втора родина.