Той влезе в затвора в Белене, за да документира живота на затворниците там. Срещите му с т.нар. "доживотници" го промениха завинаги. За вината и прошката, за пътя, който може да те отведе до килията, за предпоставките и последствията – за прошката – всичко това наднича от лицата на затворниците в изложбата "На тяхно място“, която се открива в Двореца на 15 април.

Той отишъл, защото не иска да има представа за това място от филми и разкази. Когато влязъл, все още имал страх. Изживявал собствения си шок да вижда хора, които изглеждат съвсем нормално, а са извършили немислими неща. Искал да разбере откъде се е породило това нещо, защо този човек е стигнал до там. Карамазов подчерта, че това е свързано с травми и нещастия от детството. 

"Трябва да намерим зародиша на тези престъпления и да знаем, че всеки ден подминаваме някакъв бъдещ повод за нещо сериозно", каза Владо Карамазов пред Лора Крумова в "На фокус".

Той е убеден, че хората се раждат чисти, а по житейския път се случва нещо. 

Разказа, че когато снимал, на следващия път носел снимките, а затворниците ги чакали с огромна радост. През цялото време е бил благодарен, че съдбата и живота не са го опрели до стената и не е там. Но казва, че има едно на ум ако нещо такова се случи.

Карамазов обясни, че се чувства все едно е живял над 20 години в "балон" и е излязъл от балона и тръгнал да изследва света извън него. "Злото трябва да бъде изследвано, за да може да бъде предотвратявано", допълни той..