Ракът на дебелото черво е най-разпространеното и в същото време едно от най-подценяваните онкологични заболявания у нас. Неговата коварност се крие не само в често агресивното развитие, но и в това, че дълго време може да протича без ясно изразени симптоми. Поради тази причина често бива наричан "тихият убиец“.

По данни на водещи специалисти и здравни организации ракът на дебелото черво е втората по честота причина за смъртност от онкологични заболявания в България. Това е изключително тревожна статистика, особено като се има предвид, че при ранно откриване шансът за пълно излекуване е над 90%. Но защо толкова често диагнозата се поставя на късен етап? Отговорът е прост – защото в началните стадии липсват типични или алармиращи симптоми, хората рядко посещават гастроентеролог профилактично и не се подлагат на ежегодни скринингови изследвания. Понякога организмът ни всъщност подава сигнали. Проблемът е, че ги подценяваме или ги приписваме на други, по-безобидни причини. Ето няколко типични симптоми, на които е добре да обърнете внимание:

Промяна в тоалетните навици – внезапен запек или диария, редуване на двете, или усещане за непълно изхождане;

Наличие на кръв в изпражненията – често смятано за следствие от хемороиди, но всъщност - напълно типичен алармиращ сигнал и за потенциално развитие на колоректален рак;

Постоянни болки, тежест или подуване в корема, прието с обяснението “Сигурно нещо лошо съм ял";

Загуба на тегло без видима причина поради липса на апетит или обяснено с “най-накрая усилията и диетите дадоха резултат";

Анемия и хронична умора - често приписани на “времето или работата ме изтощават"

Важно е да отбележим, че нито един от тези симптоми не означава сам по себе си наличие на онкологично заболяване, но когато са налице, особено при хора над 45 години, е задължително да се потърси консултация със специалист.

Защо профилактиката е толкова важна?

Както при много други заболявания, най-ефективната "лечебна терапия“ е профилактиката. В България скринингът за рак на дебелото черво все още не е масова практика, но специалистите настоятелно препоръчват следното:

- Ежегодното извършване на лабораторен тест за скрито кървене след 45–50 години при липса на симптоми. Тестовете се предлагат в повечето лаборатории на изключително достъпна цена под 20 лв.

- Незабавно посещение при специалист при наличието на смущаваща симптоматика

- Скринингова колоноскопия, особено при фамилна обремененост. Макар и често избягвана, поради страх или неудобство, колоноскопията е най-сигурният метод за ранно откриване на изменения в червата и отстраняване на полипите, които в бъдеще могат да прераснат в тумори.

От ключово значение за профилактиката на заболяването е също и воденето на  здравословен начин на живот – хранене с повече фибри, по-малко червено месо, спиране на тютюнопушенето и  умерен прием на алкохол. Сред препоръчителните навици за намаляване на шансовете от развитие на болестта са и повече редовна физическа активност и контрол на телесното тегло.

Освен здравните институции, все по-голяма роля в популяризирането на профилактиката и навременната диагностика играят и отговорни неправителствени организации. През март 2024 г. Фондация "Лъчезар Цоцорков", създадена в памет на известния български индустриалец и филантроп, направи нещо безпрецедентно – осъществи първата национална скринингова кампания за рак на дебелото черво в България. Под мотото "Заедно срещу рака на дебелото черво", кампанията предложи нещо невиждано досега: достъпен скринингов тест за всички българи между 50 и 74 години. За три месеца кампанията, се превърна в най-мащабната скринингова инициатива в България – с над 93 000 направени безплатни неинвазивни теста в 101 населени места.

Ракът на дебелото черво не избира пол, възраст или професия. Единственият ни реален шанс да се справим с него е чрез превенция, ранна диагностика и информираност. Днес медицината предлага възможности, които преди години са били немислими, но отговорността остава лична. Всеки от нас трябва да си даде сметка, че един преглед може да спаси живот – нашия или този на близък човек.

Материалът има единствено образователна и информационна цел и не представлява медицинско предписание. Съдържанието му е изготвено на базата на публично достъпни публикации, изследвания, проучвания или други информационни източници. Съдържащите се в източниците данни, мнения, становища и препоръки са на техните автори. Материалът няма рекламен характер и не може да служи за диагностика или лечение. Винаги се консултирайте с Вашия лекар при въпроси за Вашето здраве.