Процесът на прогресивно обезлюдяване продължава драстично да променя цели региони в България, като Стара планина и Родопите са осеяни с празни къщи и спомени за някогашни училища, магазини и читалища. Официалните статистически данни и прогнози на Евростат сочат, че само за следващите 25 години населението на страната ще намалее с още един милион души, а до 2100 г. се очаква у нас да живеят едва около 4,5 милиона души.

Официалната статистика към момента показва, че селата без нито един жител в страната вече са 199, като в пет от общо шестте района за планиране населението намалява постоянно. Заради този необратим спад и наложените критерии за минимален брой жители, районите за планиране у нас, които са от ключово значение за разпределянето на европейските средства и развитието на проекти, предстои да бъдат окрупнени и намалени от 6 на 4. Проф. Александра Равначка от Института за изследване на населението и човека към БАН посочва, че това обединяване ще бъде изключително продължителен и тежък процес.

Борбата за оцеляване в Северозапада

Най-силно изразено е изчезването на населени места в северозападната част на България. Пример за това е село Рашовица, намиращо се на няколко километра от Монтана, където Людмил и съпругата му избират да живеят преди 25 години заради тогавашното спокойствие и местните хора. Днес от някогашното население, наброявало над 1000 жители, са останали едва петима души. В селото вече няма училище, нито магазин, което принуждава семейството да пътува с километри до село Замфирово, за да купува хляб и да го съхранява в хладилник по цяла седмица. Възрастните хора в Рашовица умират един по един в домовете си, а инфраструктурата е напълно разрушена. Пътят е осеян с огромни дупки, мобилното покритие е нестабилно и жителите са принудени да комуникират помежду си с уокитоки, а водоподаването се спира перманентно, оставяйки хората без вода дори на празници. Въпреки пълната липса на условия, Людмил и съпругата му са категорични, че няма да се върнат в големия град.

Родопските села пред същата съдба

На стотици километри разстояние, в планинските части на Родопите, ситуацията е напълно идентична. В село Чеплетен местната жителка Нора споделя спомени за някогашното училище, читалище и детска градина, от които днес няма и следа. Местните жители обясняват, че с отпадането на безработицата хората масово са заминали към големите градове и чужбина в името на чистото оцеляване. В съседното село Горово ситуацията е още по-сурова – там липсват какъвто и да е път и телефонен сигнал, което прави живота без обхват изключително страшен и спира младите хора, които имат желание да дойдат. Проф. Александра Равначка от БАН пояснява, че в планинските части селищата са малки и пръснати, което ускорява процеса на тяхното изчезване, докато в региони като Видин намаляването е обвързано най-вече с икономическата криза и лошата инфраструктура. България продължава да държи и най-високия коефициент на смъртност в целия Европейски съюз.

Иновативни решения и дигитални номади за спасение на селата

Според експерти път за излизане от кризата има, но той изисква прилагането на модерни и дигитални мерки от страна на държавата. Футурологът Мариана Тодорова коментира, че подсигуряването на стабилен интернет, споделени работни пространства и развитието на телемедицината са критично важни, тъй като в момента хората напускат тези райони поради липса на здравеопазване, образование и недигитализирана администрация. По думите ѝ, ако държавата изгради сигурна среда с транспортни връзки, дигиталните номади от цял свят биха дошли да споделят работното си време в българската провинция заради прекрасната природа. Голямата цел остава справедливото разпределение на финансите, за да се подсигурят базовите нужди на останалите жители – път, вода и достъп до храна.