Светът, който ни е познат през последните три десетилетия, приключи. Това важи и за мястото на Русия в него – вече не като суровинна и демографска периферия. Така коментира пред в. "Труд“ социологът Иво Христов, според когото "започва битката на континентите“, перифразирайки идеята на сър Харолд Маккиндер.

Христов припомня, че още преди години бившият държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс заяви открито, че една от основните задачи на Вашингтон е да прекрати доставките на руски енергоносители за Европа – и най-вече за Германия, която е "сърцето и моторът на Европейския съюз“. Целта, по думите му, е европейската икономика да бъде преориентирана към огромните въглеводородни ресурси на Северна Америка.

"Основната задача на англосаксонската геополитика през последните 150 години е никога да не се допусне симбиоза – политическа, военна и икономическа – между Русия и Германия, т.е. между най-големите ресурси в света и най-мощната технологична база“, коментира Христов.

По думите му подобен съюз би довел до доминиране на континенталните сили – Русия в Евразия и Германия в Европа – за сметка на Великобритания, а впоследствие и на Съединените щати.

"Отрязването на връзките между Русия и Европа е абсолютно conditio sine qua non – условие, без което не може – за да бъде подчинена окончателно Европа, елиминирана като икономически конкурент на САЩ и едновременно с това да бъде нанесен тежък удар върху Русия“, обяснява още социологът.

Христов коментира и демографските процеси в Русия, като обръща внимание на масовото изтичане на хора.

"Колко човека са избягали от Русия? 25 милиона ли са? По границите виждаме златната, хедонистично възпитана младеж, продукт на последните 30 години, за която думи като "патриотизъм“, "Родина“ и "дълг“ не значат нищо. Това го има и в България. Не дай Боже, да стигнем до същото положение!“, казва Христов.

Според него последните 30 години у нас ясно показват резултатите от т.нар. български преход.

"Хубавото на тези три десетилетия е, че към края им виждаме какви станахме – каква страна влязохме и каква сме сега. Нещата са трагични“, заявява социологът.

Той припомня, че никой не си е представял, че 10–15 години след 10 ноември 1989 г. България ще преживее "погром на индустрията, на образованието, на медицината, на българската цивилизация като цяло“.

"Но, както се казва – когато не знаеш къде отиваш, отиваш там, където не искаш“, добавя Христов.

По думите му, алтернатива може да има само този, който е субект на геополитиката.

"България не е. Малките държави нямат избор, освен да умрат достойно или да умрат позорно“, подчертава той.

Христов дава за пример Гърция и Сърбия по време на Втората световна война, които, въпреки че са знаели срещу кого се изправят, са имали смелостта да кажат "Не!“.

"Ние се нагаждаме спрямо силните на деня, които и да са те. Стратегията на голяма част от нашето население и на държавата ни като цяло е стратегията за оцеляване. Огромна част от нашите хора не разбраха, че спасението на всеки минава през спасението на всички“, казва още той.

"Когато говорим за миграцията – това не е миграция, това е евакуация от територията“, обобщава Иво Христов.