Авторът на книгата "Васил Левски. 150 години безсмъртие. Уставът на БРЦК“ Иван Тренев изрази провокативна позиция във видеокоментар, публикуван в социалните мрежи. Според него обесването на Апостола на свободата не е просто резултат от османско съдебно решение, а политически акт, повлиян от руската дипломация и по-конкретно от руския посланик в Цариград граф Николай Игнатиев.

Тренев твърди, че въпросът за ролята на Игнатиев продължава да разделя българското общество. По думите му мнозина се водят от "фикции“, вместо да анализират наличните исторически документи. Авторът подчертава, че позицията му не е продиктувана нито от русофилство, нито от русофобия, а от стремеж към обективен прочит на изворите.

Като основен аргумент той посочва записки и дипломатическа кореспонденция на самия Игнатиев, публикувани през 1986 г. Според интерпретацията на Тренев, в тях руският дипломат изразява удовлетворение от изхода на т.нар. "софийска афера“ - процеса срещу Левски и неговите съратници.

Тренев акцентира и върху писмо на Левски до Филип Тотю от 1869 г., в което Апостолът отказва да търси подкрепа от Русия, настоявайки българското освобождение да бъде постигнато със собствени сили. Според автора това е поставило Левски в противоречие с руските геополитически интереси на Балканите.

В анализа си Тренев разглежда и състава на Софийската извънредна комисия, която съди Левски. Той твърди, че част от членовете ѝ са били одобрени под влиянието на Игнатиев, включително личности със съмнителни зависимости и връзки. По тази линия се прави извод, че процесът срещу Апостола е бил предварително насочен към издаване на смъртна присъда.

Особено внимание се отделя на обвиненията срещу Левски. Според Тренев те са били юридически несъстоятелни, тъй като към онзи момент не е имало реално въстание, което да оправдае най-тежкото наказание. Въпреки това, по думите му, обвиненията са били утежнени целенасочено.

Авторът развива и тезата, че руската политика по онова време не е целяла създаването на напълно независима българска държава, а по-скоро контролирано освобождение, което да постави българите в зависимост от империята. В този контекст елиминирането на Левски - привърженик на самостоятелна революционна линия, се разглежда като стратегически ход.

Тренев засяга и ролята на други ключови фигури от епохата, включително Любен Каравелов, когото определя като свързан с руски интереси. Според него действията на Каравелов и събитията около Арабаконашкия обир са допринесли за разкриването на революционната мрежа и последвалите арести.

В заключение авторът подчертава, че според него обесването на Васил Левски е резултат от съчетание на османска съдебна процедура и външнополитически натиск. Той призовава за по-задълбочено изследване на историческите документи и за преосмисляне на установените интерпретации.

Случаят относно пристрастията на Николай Игнатиев придоби известност след гостуването на Костадин Костадинов при Лора Крумова.

Самата водеща също излезе с официална позиция.