През лятото на 1935 година в Родопите се ражда един от най-големите духовни феномени в България, след като княгиня Евдокия се излекува по чудотворен начин на днешния Кръстов връх. Това мистериозно събитие от епохата на Третото българско царство преплита съдбата на монархията с тайнствените сили на планината и поставя началото на съвременната популярност на свещеното място.

Мистериозното изцеление на княгиня Евдокия

През 1935 година Дворецът е обхванат от паника, тъй като обичаната от народа сестра на тогавашния монарх цар Борис Трети е покосена от прогресиращо и непознато заболяване. След като най-добрите европейски лекари вдигат ръце, спасението идва от дълбоко религиозния Йордан Дрянков, известен като брат Йорданчо. Той уверява царя, че над хълма в Родопите витае божествена сила, тъй като там лежи закопана частица от оригиналния Христов кръст. Отчаян, цар Борис Трети урежда тайно пътуване на княгинята, която прекарва една бурна нощ в трескав сън под открито небе на голия връх и на сутринта се събужда в перфектно здраве, за смайване на придворните медици.

Символиката на 66-килограмовия царски кръст

Дълбоко трогнат и благодарен от изцелението на сестра си, българският монарх лично финансира изработването на масивен нарочен монумент, за да маркира мястото на чудото. По негова поръчка разпятието е направено с прецизно изчислено тегло от точно шестдесет и шест килограма, което символизира удвоената възраст на Исус Христос преди неговата смърт. На първи май 1936 година металният кръст е качен на ръце от местните жители и е забит в скалата на върха.

Суеверията и народният мистицизъм на Кръстов връх

След царското изцеление хълмът бързо губи своята уединеност и се превръща в терен за развихряне на силен народен мистицизъм, въпреки че официалната православна църква редовно съветва вярващите да не излизат извън канона. Сред най-масовите поверия е търсенето на "кръстосани камъни“ – сиви камъчета с бели кварцови жилки, за които се вярва, че осигуряват моментален щит срещу черни магии за целия род на откривателя им. Паралелно с това съществува и мощният мит за "отварянето на небето“ в нощта срещу Кръстовден, когато хиляди българи спят по поляните с вярването, че изречените в полунощ желания пред появяващото се светлинно сияние задължително се сбъдват.

Възмездието за кражбата на светинята

Сериозен тласък на мистичните поверия дава и драматичната кражба на царския кръст през деветдесетте години на миналия век. Месеци след изчезването на реликвата, тя е подхвърлена обратно в гората заедно с писмо от панически уплашен извършител. Оказва се, че двама от крадците загиват при странни инциденти веднага след обира, а последният оцелял връща кръста от страх пред невидимата сила на мястото, пише "Стандарт". Този случай окончателно циментира в народното съзнание суеверието, че Кръстова гора наказва брутално всеки, който пристъпи там с лоши мисли.