©

Забелязва се увеличение на разкритите нови работни места във всички сектори на икономиката, без селското стопанство, като едновременно с това се повишава и образователното ниво на заетите, заяви Любомир Димитров от Института. По думите му основен принос за намаляване на безработицата през изминалата година се дължи на активността на работодателите, но и на намаляването на броя на работната сила. 

Тази изключително тревожна тенденция се дължи както на демографски процеси, така и на изтичане на работна сила от пазара на труда, подчерта икономистът. 

Прогнозата му за следващите 3 години е да продължи да нараства търсенето на труд, като основен фактор за това ще е ръстът на икономиката от 2 до 2.7%. Заедно с увеличаването на заетостта ще продължи и процесът на намаляване на безработицата, макар темповете му да се забавят в сравнение с 2014-2015 г. - средногодишното й ниво за 2016 г. се очаква да бъде 8.4%.

Независимо от тези положителни тенденции, проблемът пред пазара на труда от една страна е нарастващият риск от липса на работна ръка, а от друга - дисбалансът между производителността на труда и ръста на средната работна заплата, смятат икономистите на БАН. 

Затова, основно средство за постигане на устойчив икономически растеж е достигане на висок ръст на производителността на използваните производствени фактори, в т.ч. трудовия ресурс, подчертават те.

Годишният доклад на Института за икономически изследвания при БАН изследва състоянието и развитието на националното стопанство през 2015 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие за периода от 2016 до 2018 г. 

Традиционно в него са разгледани основните сектори на икономиката, анализиран е пазарът на труда, отделено е внимание и на влиянието на емиграцията върху социално-икономическото развитие на страната. Основният фокус в доклада за тази година е поставен върху аграрния сектор и неговия потенциал да стимулира икономическото развитие и растежа в България, който ще бъде представен на 6 юни 2016 г.

Докладът се състои от 3 части и 10 глави. В него изминалата 2015 г. се определя като година на продължаващо възстановяване на икономиката с ускоряващ икономически растеж от 3% в сравнение с предходните 2 години. Основен принос за този растеж има износът, който се увеличава със 7,6 %.

Прогнозираният ръст на икономиката е по-нисък с 1% в сравнение с предходната година заради приключването на предишния програмен период по оперативните програми на ЕС и все още незадвижените проекти за следващите 5 години заяви доц. д-р Виктор Йоцов от Института. 

Признаците на оживление в някои от важните търговски партньори се отразяват благоприятно върху външното търсене и обемите на износа, но несигурността като отличителна черта както за световната, така и за българската икономика задържа инвеститорите от инициирането на нови проекти в очакване на по-добри перспективи, добави той.

Перспективи пред България за тази и следващите 2 години са по-скоро положителни, но рисковете остават относително високи, подчерта и ас. Недялко Несторов от Института. По думите му в средносрочен план може да се очакват темпове на икономически растеж около 2-3%. 

Предвид европейската ориентация на външнотърговските потоци, едва ли може да се разчита много на износа като значим фактор на растежа, доколкото страните от ЕС продължават да са в състояние, близко до стагнация, подчертаха икономистите на БАН. 

Прогнозата им за следващите няколко години е, че външното финансиране под формата на преки чуждестранни инвестиции също ще бъде далеч от нивата, постигнати в годините преди голямата глобална финансова криза. Затова както в краткосрочен, така и в средносрочен план, растежът ще остане по-скоро нисък и нестабилен.

Налице са основания да твърдим, че средносрочните политики, заложени във фискалната рамка, няма да доведат до съществени промени във вътрешната среда по отношение на факторите на растежа, смята доц. д-р Виктор Йоцов. 

Затова препоръчителната политика във фискалния сектор, според него, е за запазване на фискалната стабилност, но при ясно открояване на стимулиращите растежа публични разходи като инвестиции в образованието, здравеопазването и икономическата инфраструктура.

По отношение на фискалната политика тенденцията на умерено нарастване на задлъжнялостта на държавата ще продължи. В средносрочен план фискалната политика е изправена пред сериозни предизвикателства, които налагат вземането на отговорни политически решения, много от които ще са непопулярни, смята доц. д-р Григор Сарийски. 

По думите му държавният дълг в края на 2015 г. е вече над 26% от БВП, като, съпоставено с други страни както в региона, така и общо в ЕС, това ниво на външна задлъжнялост е по-скоро ниско, но темповете на нарастване са притеснително високи.