През тази седмица от Института за пазарна икономика представиха свой, алтернативен на държавния бюджет, с драстични реформи и орязване на разходите в администрацията, здравеопазването и съдебната система. Така, според експертите, ще се предотврати задълбочаването на дефицита до края на десетилетието и ще се избегне "румънския сценарий".

Не говорим за нещо драстично, а за връщане на финансовата философия от преди Ковид пандемията. Това каза в пред Адриан Николов - старши икономист в Института за пазарна икономика /ИПИ/. "Тогава се спазваше принцип, при който публичните разходи са под 40 процента от БВП. Сега обаче преразпределяме 46% за публични разходи.

За да се върнем към фискалната разумност не е достатъчно само да има съкращения в администрацията, макар че през следващата година България ще отделя за издръжка на администрацията и за заплати 12% от БВП, а в другите европейски държави този процент е под 10. Редно е да мислим как да организираме инвестициите си, като постоянното неизпълнение на капиталовата програма, показва, че тя не се прави много адекватно“, каза още икономистът.

"Крайно време е да се мисли за изцяло нов модел на здравеопазване“, подчерта Адриан Николов и уточни: "Предлагаме съкращаване на броя на болниците. Освен това трябва да се мисли за нов подход за финансиране на системата, който да е обвързан с резултатите. Трябва да се акцентира на превенцията, а не акцентът да е върху лечението и клиничните пътеки, както е сега“.

"От Института за пазарна икономика предлагаме и драстични мерки срещу огромните разходи в съдебната система. Бюджетът на съдебната власт, който се обсъжда в момента, е един милиард евро. В тази система има доста сериозен дял на безотчетност и постоянно раздуване на бюджета. Редно е да се мисли за замразяване на щата. Трябва да се изчистят и схемите за заплащане, не само в съдебната система, но и в цялата администрация. Може да се мисли и за предефиниране на бонусната система“, коментира Адриан Николов.

"Необходима е реформа на местната власт. Централната администрация вече не отговаря на демографската структура и на бизнеса, на който трябва да предоставя услуги, Това в пълна сила важи и за местната администрация. Има ясен принцип, залегнал в Закона за местната власт, която казва, че за да се създаде една нова община, тя трябва да има поне 6 хиляди души население и да има позитивна демографска траектория, т.е. да не спадне скоро под това число. Вече имаме поне 80 общини, които не отговарят на този критерий и ощо около 30, които много скоро ще паднат под него. Това показва, че е необходимо съкращаване на общини, като най-вероятно става дума за съкращаване на една трета до една втора от общините. То ще доведе до съкращаване на публични разходи и намаляване на щата с една трета, което означава освобождаване на между 10 хилади и 15 хиляди души от тези администрации“, каза още Адриан Николов.