Икономистът Лъчезар Богданов смята, че българите се чувстват притиснати от високите цени не защото те са прекомерно завишени, а защото доходите в страната са прекалено ниски. Според него именно това е основният проблем, а не толкова инфлацията или ценовите нива сами по себе си. Това подчертава и интервю на Ивайло Нойзи Цветков за Deutsche Well.

По данни на Евростат, цените в България са сред най-ниските в Европейския съюз – те са около 60% от средното европейско равнище. Това означава, че като цяло животът у нас е по-евтин в сравнение с други европейски страни. В същото време обаче доходите са драстично по-ниски – три пъти по-ниски от средните в ЕС и четири пъти по-ниски от тези в Германия. Така, макар и цените да са по-ниски, хората в България могат да си позволят много по-малко стоки и услуги.

Богданов посочва, че средната работна заплата често подвежда обществото, тъй като тя е изкривена от по-високите доходи в София и някои индустриални центрове като Пловдив, Стара Загора, Русе и Варна. В повечето региони на страната реалните възнаграждения са значително по-ниски – около 1700–1800 лв. бруто месечно. А дори и в столицата, където заплатите са по-високи, хората се сблъскват с по-големи разходи за наеми, детски градини, транспорт, храна и други основни нужди.

Икономистът обръща внимание на факта, че някои групи стоки в България – особено млечните продукти, мазнините и яйцата – са по-скъпи от средното за ЕС. Това изглежда нелогично, като се има предвид, че в Германия, Полша или Словакия тези продукти струват по-малко. Богданов предполага, че причината може да се крие в липса на конкуренция или картелни договорки между производители и търговци, особено при стоки с малко участници на пазара – като например суровото мляко. Въпреки това той е категоричен, че терминът "спекула" не е подходящ в условията на пазарна икономика, където цените се формират от търсенето и предлагането, и където има свободен достъп за нови участници на пазара.

По повод често лансираната идея за създаване на държавна верига от хранителни магазини, икономистът е крайно скептичен. Той я нарича "безумна" и обяснява, че държавата няма капацитета да се конкурира с частния сектор. Според него, това би било връщане към социалистическите практики, които доказано не работят. Подобен проект, според Богданов, няма да успее да предложи по-ниски цени или по-добро обслужване и ще доведе единствено до неефективно харчене на публични средства.

По отношение на глобалната икономическа среда, Богданов предвижда, че цените по света ще започнат да се успокояват и дори ще навлезем в период на дефлация или стагнация. Спадът на цените ще се дължи на фактори като слаб растеж в икономиката на Китай и спад на цените на енергията и суровините. В този контекст икономистът съветва фирмите, домакинствата и държавата да бъдат особено внимателни с разходите и да се съсредоточат върху ефективността.

Той отправя предупреждение и към правителството – ако бюджетните разходи продължат да се увеличават, без да бъдат обезпечени с реални приходи, страната може да изпадне в тежка финансова криза. По думите му България има нужда от по-добро управление на публичните средства и от ясни правила в икономическата политика.

В заключение Лъчезар Богданов заявява, че макар настоящата ситуация да изглежда трудна, има основания за умерен оптимизъм. България има реален потенциал да забогатее и дори да привлече обратно българи от чужбина или други квалифицирани кадри от страни като Германия, Австрия и Италия. За да се случи това обаче, страната трябва да инвестира в иновации, технологии и добро управление, както и да гарантира върховенството на закона. Само така българската икономика ще може да се развива устойчиво и да подобрява реално качеството на живот на своите граждани.