Христо Казанджиев: Дерогацията за "Балкански поток" е за страни извън ЕС

Основната причина за дерогацията за "Балкански поток" е, че оттам се доставя природен газ освен за страни от Европейския съюз, и на такива извън него. Забрана за транзита не би могло да има, защото те са извън юрисдикцията на Европейския съюз. Това каза енергийният експерт Христо Казанджиев в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.  

Дерогацията се отнася само за страни, които не са членове на Европейския съюз, уточни той. Сърбия ще продължи да получава природен газ от Русия, докато не стане член на Евросъюза. "Унгария няма да получава, но както винаги се случва в отношенията с "Газпром“, винаги се намира някакъв изход от ситуацията. Много е вероятно Унгария да започне да купува природен газ от Сърбия“, допълни Казанджиев.

Ако количествата природен газ към Унгария и Австрия бъдат анулирани, "Булгартрансгаз“ ще претърпи загуби. "Ако се спазва стриктно регламента, който предстои да бъде приет, "Булгартрансгаз“ е много вероятно да претърпи някои щети. Но аз лично съм скептичен, че това ще се случи, и се надявам да се намери изход от ситуацията“, добави енергийният експерт.

От държавите членки ще се изисква да представят планове за диверсификация и етапи за постепенното премахване на вноса на руски газ и нефт. "Това е една много важна разпоредба, защото до настоящия момент България прави всичко възможно да не развива политиката за диверсификация на източниците на доставка на природен газ. Онова, което е необходимо да се направи, е да се увеличи капацитета на терминала Бургас-Александруполис, на междусистемната връзка Стара Загора – Комотини и да се реализират плановете за изграждане на втори терминал за втечнен природен газ в района на Комотини в Северна Гърция. Има сериозни възможности, които до този момент се пренебрегват“, посочи Казанджиев.

Такива са и възможностите за разработване на собствени находища на шистов газ в района на Североизточна България – Враца-Запад, блок "Добрич“, в района на Камчийското положение и в находището "Деветаки“, в което има остатъчни запаси от порядъка на 1 милиард кубически метра, допълни енергийният експерт. "Въпрос на време, политическа воля и желание е тези български ресурси да бъдат въведени в експлоатация“, коментира той.