Хотелиерите: България облага по-силно нископлатения и сезонния труд в сравнение със Средиземноморието

Българската хотелска асоциация (БХА) излезе с официално становище, в което възразява срещу това, което определя като "едностранчиво вменяване на вина“ към туристическия бизнес и "изкривяване на икономическата статистика“ в публични анализи и медийни коментари.

От организацията посочват, че в последните дни в публичното пространство се разпространяват непълни или неточни твърдения за състоянието на сектора, включително обвинения за свръхпечалби, ценови спекулации и лошо качество на туристическия продукт.

БХА категорично отхвърля твърденията, че хотелският бизнес реализира "стотици проценти печалба“ чрез завишаване на цените. Според асоциацията оперативният марж в хотелиерството е значително намалял спрямо предпандемичните нива, а секторът, ориентиран основно към международни пазари, няма възможност за произволно ценово увеличение.

Оттам допълват, че често използваните статистически данни са подвеждащи, тъй като в националните класификации хотелиерството е обединено с ресторантьорството, а понякога и с други дейности, което изкривява реалната картина на рентабилността.

В становището се подчертава, че основен проблем за сектора е високото данъчно и осигурително натоварване върху нископлатените и сезонни позиции, което според БХА достига около 43%. Това, твърдят от организацията, води до отлив на местни кадри и необходимост от наемане на работници от чужбина.

Асоциацията посочва, че в сравнение с конкурентни туристически дестинации в региона България е в по-неблагоприятна позиция по отношение на данъчната и трудовата среда.

БХА отрича да е настоявала за субсидиране на авиолинии, но подчертава, че въздушната свързаност е ключова за входящия туризъм. Като аргумент се посочва спадът на пътникопотока през морските летища спрямо преди пандемията.

От организацията отбелязват, че докато други европейски държави активно подкрепят туризма чрез данъчни облекчения и стратегически политики, България изостава в това отношение.

В позицията се твърди още, че проблемите с инфраструктурата и организацията на пътната мрежа не могат да бъдат вменявани на туристическия бизнес. Според БХА част от затрудненията в курортите се дължат на държавни решения и недостатъчна координация между институциите.

Асоциацията критикува и липсата на достатъчно реинвестиции в курортната среда, като посочва, че събраните местни данъци не винаги се връщат обратно в подобряване на инфраструктурата.

Ето какво гласи пълното им становище: 

ОФИЦИАЛНО СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКАТА ХОТЕЛСКА АСОЦИАЦИЯ

Летният сезон едва започва, а в публичното пространство отново се отвори познатият дежурен фронт срещу българския туризъм. През последните дни станахме свидетели на поредица от непълни или откровено манипулативни  анализи с претенцията на професионална компетентност, от хора, които нямат квалификация или професионален поглед на бранша, но градят имидж на експерти, често под формата на публикации в социалните мрежи, с които се опитват да дадат елементарни обяснения на изключително сложни икономически процеси. Свързването на задръстванията по границите ни, които са продиктувани от абсурдните ремонти на Агенция "Пътна инфраструктура“, с качеството на хотелиерския продукт в България е не просто некоректно – то е манипулативно.

Като организация, която обединява най-големите инвеститори, работодатели и гръбнака на туристическата хотелска база в страната, Българската хотелска асоциация няма да допусне секторът да бъде изкуствена изкупителна жертва за чужди управленски грешки или опити за манипулация. Ние влизаме в директен и безкомпромисен сблъсък с тиражираните неистини, като противопоставяме митовете срещу реалните факти:

Твърдението: "България е в колапс и бележи драматичен спад на туристи спрямо Гърция и Хърватия поради лош продукт“

Ние от години съвсем открито алармираме за незадоволителното темпо на възстановяване на входящия туризъм от традиционни пазари спрямо предпандемичните нива. Но това не се дължи на липса на компетентност на работещите в бранша, а на системни властови решения, взети от поредица български управляващи. Докато преките ни конкуренти по Средиземноморието идентифицираха входящия туризъм като стратегически приоритет и намалиха ДДС за него – Турция на 1%, Гърция на 6%, а по островите и по-ниско – България избра парадоксален ход. Държавата ни реши да подкрепи изходящия туризъм на българи към чужбина и ресторантите, тоест да стимулира единствено вътрешното потребление.

Твърдението: "Хотелиери натискат за дотации на полетите от Германия“

 Ние никога не сме настоявали за дотации, те биха били в разрез с правилата в ЕС.  Основните потоци чуждестранни гости обаче разчитат на авиационната свързаност.   Преди пандемията през морските ни летища преминаваха над 5 млн пасажери, а през изминалата 2025 не достигнаха и 3,8 млн.  Въпреки това държавата предпочете да облекчи плащанията по концесията на летище София, но не и на Варна и Бургас. Една целенасочена маркетингова кампания, при конкретното финансово съучастие на основните туроператори и свързаните с тях авиокомпании може да бъде много полезна.  А допълнителните полети, които би осигурила биха били само измерител за ефективността.

Твърдението: "Хаосът по пътищата и разбитите курорти доказват аматьорското ниво на бизнеса ни“

Опитите да се вмени вина на хотелиерите за това, че държавата организира блокади по пътищата в разгара на сезона, са абсурдни. Инфраструктурата на българските национални курорти изглежда по този начин, защото държавата нехае да оправи кашата, която сама забърка с приватизацията ѝ. В същото време за общините е изключително удобно да събират огромни местни данъци от хотелите, но да ги харчат където им падне, вместо да реинвестират и една стотинка за подобряване на градската среда в курортите. Така че днес всички ние берем плодовете на отсъствие на навременни и решителни политически решения от страна на властта.

Твърдението: "Хотелиерите реализират огромни печалби от стотици проценти чрез изкуствено надуване на цените“

Подобно говорене няма нищо общо с обективната икономическа наука. Ако критиците си бяха направили труда да получат и анализират реалните данни от Националния статистически институт, щяха да видят, че оперативният марж в хотелиерството е сериозно намалял от предпандемичните нива. Експортно ориентираното хотелиерство не може да си позволи безконтролно вдигане на цените на международните пазари, на които работи. Изкривяването на статистиката идва от факта, че секторът на хотелиерството е изкуствено обединен в една обща категория с ресторантьорството, а понякога, незнайно по какви причини – и с ремонта на автомобили. Когато тези данни се отделят и се елиминирате еднократните фактори, манипулативните твърдения за "стотици проценти ръст на печалбите“ излитат през прозореца.

Твърдението: "Бизнесът прогонва кадрите с ниски заплати и внася неквалифицирани работници от чужбина“

Официалните данни на НСИ категорично доказват, че заплатите в хотелиерството са близки до средните за страната. Истинският, скрит от критиците проблем е, че никъде по Средиземноморието  няма такава убийствена данъчна тежест върху най-ниско платените позиции и сезонния труд – цели 43% и то без никакъв минимален праг на облагане. Тази държавна примка води до реалния отлив на български кадри и е напълно естествено бизнесът да компенсира недостига с внос на колеги от чужбина.

В тази изключително трудна, административно и икономически токсична среда, ние от хотелиерския бранш обединени в Българската хотелска асоциация не просто работим, а  продължаваме всеки ден да подобряваме продукта си, да инвестираме в него, да създаваме реални работни места,  да пълним тихо дупките в платежния баланс на държавата и да плащаме в пълен  размер осигуровки в недофинансираното Държавно обществено осигуряване (ДОО).

Ето защо Българската хотелска асоциация заявява високо и ясно: слуховете за нашата смърт са силно преувеличени! Призоваваме анализаторите да спрат да упражняват реториката си на гърба на сектор, който реално развива икономиката, и да започнат да боравят и интерпретират правилно реалните факти.