Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Ето защо днес почитаме Светия кръст и какви са традициите на празника | ||||||
| ||||||
Кръстът, наричан още "знак на знаците", е древен символ, който се среща в културите на много народи по света. Обикновено се свързва със слънцето и огъня или се възприема като еквивалент на световното дърво. Вероятно с тези си древни значения той присъства и в традиционната българска везба, където е сред най-обикнатите и разпространени мотиви. С появата на християнството кръстът става негов универсален символ заради кръстната жертва на Христос, който побеждава греха и смъртта. Същевременно първата буква от името на Бога Син в гръцката и кирилската азбука има формата на наклонен кръст, което допълнително подкрепя подобно тълкувание. Кръстът присъства в архитектурата и украсата на храмовете и участва в основните християнски ритуали. При кръщението детето получава от кръстника медальон с формата на кръст – знак за неговата принадлежност към християнството. В миналото в някои части на страната е съществувал обичай да се татуират кръстове на челата на момичетата, за да не бъдат отвличани от мюсюлмани. Особено значение за християнина има извършването на кръстния знак. Според богословите то е най-краткият символ на вярата, безсловесен и достъпен за всички. По традиция човек се прекръства на влизане в църквата, преди да седне на трапеза и да пие вино, преди тръгване на път и започване на работа. Смята се, че кръстният знак гони всякакви демони и злини, затова при среща със самодиви, караконджули и върколаци е най-добре да се прекръстиш. Кръстът се носи като амулет за предпазване от магии, нещастия и лоши срещи, използва се и в народната медицина. Уроки се лекуват, като на пострадалия се дава вода, в която е потопен кръст. Срещу уплах на шията се носи донесен от Божи гроб кръст, завързан с червен конец, а срещу помятане гол ковач изковава кръст от сребърни парички, събрани от седем къщи, който бременната жена носи до раждането. В християнския календар кръстът се почита четири пъти в годината, но най-голям е празникът на 14 септември. Свързва се с настъпването на есента. Смята се, че тогава денят и нощта се кръстосват, изравняват се и слънцето поема на път към зимата. Денят бележи началото на гроздобера и бруленето на орехите, започват есенната оран и сеитба. На този ден се спазва строг пост, като се говее в знак на почит към Светия кръст. В много райони на страната обаче смисълът на празника се тълкува превратно: смята се, че се тачи срещу болки в кръста. Свещеникът обикаля домовете и харманите и ръси със светена вода. На обредната трапеза се слагат баница с праз, грозде, печена тиква и специален обреден хляб, украсен с кръст. Имен ден празнуват Кръсто, Кръстьо, Кръстана, Кръстина, Ставри. Някога по Кръстовден било времето на годежите и сватбите. Сватовници тръгвали из селото, носели бъклици с руйно вино… Започвали веселби и приготовления за едно от най-важните събития в живота на патриархалната общност. С празника Кръстовден и почитането на Светия Кръст се свързва и едно от най-популярните свети места у нас през последните години – местността Кръстова гора в Средните Родопи. Вярва се, че на това място планината има кръстообразна форма, а нейде в недрата й се пази частица от Светия Кръст. Намерените там находки показват, че на мястото е имало стар манастир, разрушен вероятно по време на османското нашествие. През 30-те години на ХХ в. на това място пристига брат Йорданчо – праведен човек, известен с благочестивия си живот и ясновидските си способности. Чрез видение му се явява, че мястото е чудотворно, защото пази частица от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос. Според разказа на светия човек, навремето частицата от кръста попаднала у турския султан и носела победа на войските му и могъщество на империята. Научил обаче руският цар за светинята и проводил пратеници, които с хитрост я придобили. Когато разбрала за станалото, майката на султана, която била християнка, веднага му разкрила каква ценност е загубил и той тутакси изпратил потеря да настигне руснаците. Те обаче се отклонили от пътя си и попаднали в манастира на Кръстова гора, където оставили на съхранение реликвата. Скоро след случката манастирът бил ограбен от поробителите, а монасите – жестоко избити. Преди това обаче те успели да скрият кръста на потайно място, където се пази и до днес и чака да дойде времето, когато ще се разкрие на вярващите. Тази легенда се предава и до днес от уста на уста и привлича множество поклонници към святото място. По времето на социализма достъпът до него е бил забранен и вярващите са идвали тайно да се поклонят на светинята и да потърсят Божията помощ. По традиция те нощуват там в нощта срещу събота, но броят им е особено голям на Кръстовден – патронният празник на светинята. Многобройни са разказите за сбъднати молитви, преживени изцеления, чудотворни видения и сънища. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Наричат го "плод на паметта"
10:37 / 17.04.2024
Важни съвети при плащане с карта онлайн
14:19 / 17.04.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
