Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Експерти: Панелните блокове биха могли да функционират с векове | ||||||
| ||||||
Панелните сгради не са рискови по отношение на земетръс, обясни Борисов. И добави, че в Рим има бетонни сгради, които са изградени преди много векове и в момента не представляват риск. "В миналото цели български институти със стотици специалисти са работили целенасочено, за да се създадат напълно надеждни сгради. По време на мащабното панелно строителство в България контролът беше на много високо ниво. Ако един прекрасен проект е 100% оразмерен на земетръс, но по време на изпълнението строителят е допуснал грешки (с качеството на бетона или с връзките между панелите), които са останали незабелязани, то тогава има някакъв риск, макар и много малък.“ Три години съм работил в домостроителен комбинат за производство на едропанелни елементи и мога да кажа, че качеството беше безкомпромисно. Едропанелните сгради са може би най-удостоверяваните по отношение на якост на бетон, вложена армировка и спазване на нормативите, каза инж. Георги Кордов. Изследвали сме връзките между панелите в много сгради и не сме попаднали дори на един случай, в който да сме установили проблем с тези дюбели. Няма вложени хартии и стиропор на тези места, каквито информации се появяват в общественото пространство, добави гостът. "Риск би могъл да възникне от недобрата поддръжка при експлоатацията. Течовете са много опасни за сградите. Те могат да възникнат на покрива, по фасадите и да стигнат до основите.“ Експлоатационният период е свързан с полаганите грижи. Колкото и да е дълготрайна една сграда, ако собствениците не се грижат за нея, рано или късно ще има проблеми, добави Борисов. Двамата събеседници коментираха и различните срокове, свързани с панелните сгради, които напоследък се обсъждат в общественото пространство и социалните медии. Преди дни инж. Владимир Жиянски, който е председател на секция "Транспортно строителство“ в Националния клуб на строителите ветерани, заяви по Нова тв, че "съгласно българския стандарт препоръчителният срок за експлоатация на панелните сгради е 50 години“. Арх. Борислав Борисов, който преди години е проектирал столичния панелен компекс "Левски Г“, обясни, че никъде в проектните и строителни книжа на едропанелните сгради няма записан срок, от който да се съди за срока за експлоатацията им. По отношение на строителните конструкции в еврокодовете, приложени в България, фигурира термина "примерен проектен експлоатационен срок“. Там има таблица, в която е посочено, че примерният проектен експлоатационен срок за конструкции на сгради е 50 години. Под таблицата обаче има забележка, че терминът проектен експлоатационен срок на конструкцията не се покрива с термина "срок на експлоатация“ на една сграда. Инж. Георги Кордов обясни, че сроковете в националното приложение на еврокодовете са препоръчителни и че в практиката няма да се намери инвестиционен проект, в който конструкторът е записал, че сградата има определен срок на годност. "Ако такова нещо бъде направено, трябва да бъде записано и какви дейности ще бъдат извършвани 50 години напред.“ Гаранционният срок в строителството е 10 години и той се отнася за договора между строителя и възложителя на един обект. Абсолютно погрешно е да се смята, че след тези 10 години сградата вече е с изтекъл срок на годност, каза още експертът. Амортизационният срок е термин, който се използва основно в счетоводството и също няма отношение към живота на една сграда, добави Борислав Борисов. Двамата събеседници насочиха вниманието към преустройствата на партерните етажи в магазини, които се направиха след началото на демокрацията основно в централните части на градовете. "Попадал съм на нерегламентирани преустройства, които са извършени без проектна документация. Това е опасно, защото при засягане на строителната конструкция, обикновено се стига до намаляване на нейната носеща способност и устойчивост на земетръс“, каза инж. Георги Кордов. "Моите наблюдения са, че тези преустройства продължават. Това е много тежък елемент за една конструкция на сграда, особено ако не е направено професионално. Проблемът може да намери решение, ако за сградите с преустройства се изработят технически паспорти, придружени с конструктивно изследване, за да се прецени състоянието на цялата сграда.“ Да правиш преустройство не е шега работа и не трябва да се засяга конструкцията. Ако се налага, това трябва да стане с професионалист, който да докаже запазването или подобряването на сградата в конструктивно отношение, допълни Борислав Борисов. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 20.02.2023 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Днес става на 65! Изглежда перфектно и все още е мечта на хиляди мъже
09:36 / 18.03.2023
Ето какво е написала Диана Димитрова на дъщерята на Юлиан Вергов
11:42 / 19.03.2023
Ще преминем към лятно часово време
18:00 / 18.03.2023
Журналистка изпадна в странна ситуация на автогара "Юг" в Пловдив
13:59 / 18.03.2023
Важно съобщение от "Кауфланд", има липсващи продукти
09:44 / 18.03.2023
Актуални теми
Абонамент
Анкета
