При сегашните темпове на саниране на жилищата ще са необходими около 200 години, за да бъдат обновени всички многофамилни сгради в България. Това предупреди националният директор на Habitat Bulgaria Минчо Бенов.bg, като призова за спешна реформа в модела на енергийното обновяване преди пълната либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители.

По думите му досега в страната са инвестирани около 4 млрд. лева, с които са санирани малко над 2200 сгради. Според него настоящият модел на 100-процентно грантово финансиране не е достатъчно ефективен, тъй като не ангажира собствениците и не включва финансовия сектор и бизнеса в процеса.

След това можеш логично да преминеш към основната тема:

Бенов коментира още в в интервю за Money.bg, че енергийната ефективност и енергийната бедност имат пряко отражение върху качеството на живот, тъй като засягат както разходите на домакинствата, така и комфорта на обитаване. На фона на растящите цени на енергията, предстоящата либерализация на пазара на електроенергия и ниската енергийна ефективност на жилищния фонд все повече български семейства са изложени на риск от енергийна бедност.

По думите му темите за енергийната ефективност и енергийната бедност са пряко свързани с качеството на живот, тъй като влияят както върху семейния бюджет, така и върху условията на обитаване.

Представително национално проучване на Market Links, проведено по поръчка на Habitat Bulgaria, показва, че 94% от българските домакинства се притесняват от поскъпването на енергията. Според Бенов обаче тези страхове не са еднакви за всички.

Най-уязвими са домакинствата с по-ниски доходи, при които разходите за ток, отопление и охлаждане заемат значителна част от семейния бюджет. За разлика от тях хората с по-високи доходи по-често са склонни да инвестират в по-добра изолация, енергийно ефективни отоплителни системи или възобновяеми енергийни източници, с които да ограничат бъдещите си разходи.

Бенов посочва, че за много семейства подобни инвестиции остават недостъпни, а като алтернатива те често преминават към отопление с дърва.

Според експерта темата за енергийната бедност става още по-актуална заради предстоящата пълна либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители.

Той подчертава, че държавата трябва да разполага с ясен механизъм, чрез който да подпомага единствено домакинствата, които реално се нуждаят от подкрепа.

В момента цената на електроенергията се субсидира за всички потребители, независимо от доходите им. По думите на Бенов това означава, че държавна подкрепа получават както социално уязвими семейства, така и домакинства с високи доходи.

Бенов припомня, че България вече разполага с официална национална дефиниция за енергийна бедност.

За енергийно бедно се счита домакинство, при което след заплащането на разходите за енергия доходът на човек остава под определения праг на бедност. При оценката се отчитат не само доходите, но и характеристиките на жилището, включително възрастта на сградата, типът строителство и нейната енергийна ефективност.

По негови данни около 40% от българските домакинства потенциално могат да попаднат в тази категория, което показва мащаба на проблема.

Националният директор на Habitat Bulgaria смята, че подобряването на жилищния фонд е едно от най-ефективните средства за намаляване на енергийната бедност, но настоящият модел на саниране не дава необходимите резултати.

Според него 100-процентното грантово финансиране не ангажира достатъчно собствениците и не включва финансовия сектор и бизнеса в процеса.

Бенов предлага България да премине към модел на съфинансиране, който съчетава собствено участие, грантов компонент и финансови инструменти. Като положителен пример той посочва Словакия.