Пеньо Тодоров: Миналата година жънехме средно по 800 кг/дка, а тази - по 500 кг/дка
Комисарят е родом от димитровградското село Странско, а баща му и дядо му са потомствени механизатори. През 1945-46 г. дядо му е бил първият комбайнер в Хасковски окръг и единственият в община Димитровград. Няма как крушата да падне по-далеч от дървото, нали?
Като малък Тенчо Тенев обичал нощно време, когато всички вкъщи спели, тихомълком да навести житните блокове наблизо. Качвал се на верижните машини и се молел на механизаторите да го научат да кара. Въпреки че трудно е стигал педалите, се е научил.
Докато карал средното си образование в Димитровград, той всеки ден пътувал до родното си село и вечер миел трактора Беларус на баща си. Искал е сутринта неговата машина да е най-чиста в автопарка на тогавашното ТКЗС.
Разговорът ни с шефа на КАТ бивш комбайнер продължи дълго и беше изпълнен с интересни спомени от старите ленти. Подбрали сме някои от тях, които не намериха място във видеото. А него си го пуснете отделно, защото Тенчо Тенев говори увлекателно и с такава любов към машините и земята. А и си е друго, когато държавните служители имат представа от работата на терен.
Навремето работихме с Колос. Имаше една бригада в съседното село Бял извор, които бяха взели три комбайна на Claas по програма от ФРГ. Една година дойдоха да ни помагат за жътвата. Те ме научиха да карам Claas и останах влюбен в тази марка. Не давам препоръки, но за мен тази машина е една от най-добрите. Като комбайн е изключително добра, стига да има кадърни комбайнери, които да си я пазят и да й правят едно добро обслужване.
През 1989 г. ме приеха в полицията. По-късно станах офицер в КАТ-Хасково. Тогава родителите ми купиха комбайн и ходиха да жънат чак в Търговище, Северна България. След работа свалях униформата на млад офицер, качвах се на колата, пътувах до там, жънех до 3 сутринта, спях два часа и отивах пак на работа в Хасково.
Когато бях в акордната група в Странско, на всеки пет дена идваше профпредседателят и даваше на този, който е на първо място в стопанството, парична награда от 20 лв. С тях купувахме една каса бира и две щафети салам, с които се черпихме всички.
Преди да ме преместят в София през 2009 г., лятно време си вземах отпуските, за да жъна с комбайните. Много е приятно, когато си изкарваш парите и заработваш хляба на народа по честен начин. Да приключиш жътвата в 3 часа сутринта, да напълниш бункера със зърно, да се качиш на зърното отгоре, да спиш до 6 часа, после да станеш и пак да започнеш да жънеш. Бяха много хубави години и съжалявам, че не могат да се върнат.
Гледайте видеото с комисар Тенчо Тенев, за да разберете още какви марки и модели комбайни са минали през ръцете му и как е научил и по-малката си дъщеря да жъне.