След няколко години на ускорен растеж и високо търсене, българският пазар на жилищни имоти навлиза в нов етап – по-бавен, по-предпазлив и по-близо до равновесие. Влизането на страната в еврозоната от началото на 2026 г. не предизвиква шок, но действа като естествена граница между свръхактивния период и следващата фаза на пазара.

"Не очакваме съществени промени“, коментира в интервю за Businessnovinite.bg Антон Андонов, изпълнителен директор на ERA България.

"В големите градове имотите от години се търгуват в евро. За участниците на пазара тази промяна е факт от много време.“

Данните от последните три години показват колко силен е бил пазарът. През 2023, 2024 и 2025 г. цените на жилищата нарастват средно с 12–16% годишно, като в края на 2025 г. увеличението надхвърля 15%. Такъв темп обаче е трудно да се поддържа в дългосрочен план.

"Цените няма да спрат да растат, но ръстът ще се забави осезаемо“, посочва Андонов. "През 2026 г. очакваме увеличение от порядъка на 6–8% годишно.“

Спадът в темпото се дължи на изчерпването на очакванията на инвеститорите. "Част от търсенето през последната година беше движено не от реална нужда, а от страх да не се изпусне моментът преди еврото. Сега този мотив просто изчезва“, допълва той.

Началото на годината се очертава като период на по-ниска активност – както от страна на купувачите, така и на продавачите. Някои собственици изчакваха 1 януари, за да обявят имотите си след влизането на страната в еврозоната, докато купувачите предпочитаха да изчакат.

"В първите няколко месеца ще има по-малко сделки“, прогнозира Андонов. "Пазарът ще има нужда от поне половин година, за да приеме новата реалност и да се пренастрои.“

Сезонният фактор също влияе – януари традиционно е по-спокоен месец, когато хората пътуват, планират или отлагат решенията си. Забавянето не е сигнал за криза, а естествена пауза.

Един от индикаторите за охлаждане вече се проявява – времето за реализация на имотите.

"В силен пазар качествените имоти се продават за 60–90 дни“, обяснява Андонов. "Сега очакваме срокът да надхвърли 90 дни и да достигне три–четири месеца.“

Част от търсенето през 2025 г. беше инвестиционно, подхранвано от инфлацията и очакванията около еврото. Тази група купувачи вече се е оттеглила от пазара.

"Остават хората с реални житейски причини да купуват или продават – хора, които се събират, разделят се, раждат деца, местят се или търсят по-добро жилище. Това са процеси, които не зависят от валутата“, казва Андонов.

Покупките с ипотечни кредити ще станат все по-важни, като лихвите в България остават сред най-ниските в Европа, а растящите доходи улесняват достъпа до финансиране.

"Банковото кредитиране ще бъде водещ фактор занапред“, допълва той.

Въпреки че краткосрочно еврото не предизвиква драматични промени, дългосрочно ще има стабилизиращ ефект.

"Еврото е фактор за по-устойчива икономика, по-високи доходи и по-дълбока конвергенция със средноевропейските нива“, обяснява Андонов.

Имотният пазар не приключва цикъла си, а просто влиза в нов етап – по-спокоен, предсказуем и по-близо до реалните възможности на домакинствата.

"Очакваме пазарът да намери новата си равновесна точка – ако не през 2026 г., то най-късно през 2027 г.“, обобщава той.