Джок Полфрийман: Аз съм единственият човек, който казва истината от А до Я

Три месеца след като беше освободен от затвора предсрочно за убийството на Андрей Монов, австралиецът е в очакване на окончателното решение на висшите магистрати. 

"Помня, че съм бил ударен по главата с камък, че паднах на земята и след това се събудих и полицията ме арестува. Държах ножа над главата ми и почнах да крещя и да викам да спре атаката срещу циганина. Беше в ръката ми, аз се обърнах и тръгнах и те са ме нападнали отзад и не помня повече", разказа Джок Полфрийман.

12 години – толкова изминаха от убийството на Андрей Монов. Толкова разделиха и убиеца му от свободата. Свобода, която Джок Полфрийман получи предсрочно преди точно три месеца, но все още не знае колко ще продължи. 

"Средното време за решение от ВКС е между 4 и 6 месеца на тези дела, така че още сме в рамката на нормалността, въпреки че това е някакъв системен проблем, че хората трябва да чакат толкова време. Нямам очаквания, в България всичко може да се случи", каза още австралиецът пред България Он Еър.

Отвъд телената ограда Полфрийман не отрича онова, което е сторил.

"Аз никога не съм искал нещо друго освен да бъда съден за това, което се е случило, и за 12 години аз съм единственият човек, който казва истината от А до Я. Аз съм единствен човек, от когото хората изискват отчет. А от останалите 12 от агитката никой не търси отчет. Колкото аз съм виновен за смъртта на Андрей Монов, толкова и те са виновни", заяви Полфрийман.

А виновни за смъртта на Андрей и за тази на системата, австралиецът вижда и в част от политеския елит. 

"България има нужда от партия, която няма конфликт на интереси. Вече не нося нож, вече ползвам съдебна система, ползвам химикалка да се боря срещу несправедливости, вместо да нося нож в джоба", обясни австралиецът.

А бъдещето си Полфрийман вижда в България в борба за каузите, които защитава – промяна в системата на затворите и не само. Казва, че за 12 години в затвора самият той също се е променил. 

"Всичко, което можеше да направя за 12 години, аз съм го направил. Извинил съм се, казал съм, че съм направил грешка, че не съм искал Андрей Монов да почине. Следващия път, ако някой ме напада, просто аз ще бъда човека, който загива", каза още Полфрийман.