Двете най-големи вериги в България държат смазващ дял от оборота на големите играчи

Пазарът у нас е изправен пред сериозна промяна, след като държавата реши да вкара в действие нов законов инструмент срещу изкуствено надутите цени по магазините. Досега бяхме свикнали да виждаме една и съща абсурдна картина - влизаш в няколко напълно различни големи супермаркета и виждаш абсолютно еднакви цени на млякото, сиренето или олиото, заковани до стотинка. В същото време по телевизията редовно дават отчаяни български фермери, които се оплакват, че големите вериги изкуствено подбиват цените им и изкупуват труда им за жълти стотинки. Настоящият пазарен модел позволяваше това да се случва напълно безнаказано заради една голяма празнота в законите.

Общата картина показва, че ако през 2020 г. първите 10 вериги по оборот са държали 45% от пазара, то през 2025 г. техният дял е скочил на 57% срещу едва 43% за всички останали по-малки търговци в страната. Този огромен пазарен дял им дава силата както да диктуват цените на купувачите, така и да притискат производителите.

Двете най-големи вериги у нас, които реално имат и общ краен собственик, вече държат смазващ дял от оборота в сектора. Лидл и Кауфланд имат 1,3 млрд. евро оборот за 2025 г. (65% от дяла). Зад тях остават Билла (648 млн. евро), Фантастико (430 млн. евро) и Т-Маркет (292 млн. евро).

Когато две или три огромни компании владеят по-голямата част от пазара, те нямат нужда да се събират на тайни срещи и да подписват забранени картелни споразумения, за да вдигат цените. Те просто наблюдават действията си и действат паралелно. Точно тази хитра игра, при която конкуренцията е само привидна, се нарича съвместно господстващо положение. До момента държавните регулатори бяха с вързани ръце, защото законът изискваше да се докаже класически картел. Трябваше буквално да намериш черно на бяло документ или запис, че шефовете на веригите са се наговорили. В реалния бизнес свят обаче никой не оставя такива следи, което правеше доказването на спекула мисия невъзможна.

Новите правила обаче заобикалят тази бариера и дават право на държавата да се намеси само въз основа на крайния резултат по рафтовете. Ако вземем за пример един литър мляко, чиято реална доставна цена от фермата е около 1 евро, а в магазините масово се продава с над сто процента надценка, законът вече може да попита защо се случва това. Когато пазарът е нормален, винаги се появява някой търговец, който сваля цената, за да привлече клиенти. Когато обаче пазарът е окупиран от няколко гиганта, те просто държат високите цени заедно и потребителят няма полезен ход.

Преди няколко години по-малките квартални магазини и алтернативни търговци все още имаха сериозен глас, но днес големите корпорации контролират лъвския дял от пазара. Тази огромна пазарна мощ им позволява не просто да определят правилата за крайния купувач, но и буквално да мачкат българските производители.

Тъй като фермерите няма къде другаде да продадат продукцията си в такива обеми, те са принудени да приемат унизителни условия. Веригите ги засипват със скрити такси - плаща се такса само за да ти приемат стоката в обекта, такса за рождени дни на веригата, такса за участие в рекламните брошури и дори такса за това стоката ти да стои на по-видим рафт. На всичкото отгоре, ако нещо не се продаде, рискът и загубата остават изцяло за сметка на производителя. Досегашният аргумент на големите магазини беше, че никой не кара фермерите насила да продават при тях, но истината е, че алтернативата на тези заробващи договори е просто фалит.

Голямата новина в промените е, че държавата най-после показва зъби и въвежда солени наказания, които могат да достигнат до десет на сто от целия годишен оборот на съответната верига. За компании с милиардни приходи това означава финансови глоби за десетки милиони, които наистина могат да ги накарат да се замислят, преди да изнудват пазара. Законът вече изрично забранява както прекомерно високите цени за хората, така и заробващите такси за доставчиците.

Въпреки големите надежди, експертите съветват да не очакваме чудеса от днес за утре, защото реалният живот е по-сложен от текстовете в държавен вестник. Първият сериозен проблем е, че никъде няма точна формула какво точно означава прекомерно висока цена. Големите вериги имат неограничени финансови възможности и разполагат с най-добрите адвокати и счетоводители в страната. Те много лесно могат да оправдаят високите цени по рафтовете с поскъпване на транспорта, разходи за ток, инфлация или съхранение на стоката. Всяка наложена глоба ще се обжалва в съда, а нашите съдебни процедури често се точат с години, през които цените ще си останат същите.

Другата голяма слабост са самите държавни комисии, които трябва да контролират пазара. В сегашния си вид те нямат нито нужния брой подготвени икономически експерти, нито пълна защита от политически натиск, за да се изправят в челен сблъсък срещу международните корпорации. Освен това у нас все още е много силно икономическото лоби, което твърди, че държавата изобщо не трябва да се бърка в бизнеса и пазарът сам ще се балансира. Само че този принцип не работи, когато конкуренцията е унищожена от няколко мастодонта.

Ако държавата наистина иска да помогне на хората веднага, докато текат дългите съдебни и административни битки, има и по-директни и лесни за разбиране начини. Единият е временното въвеждане на пределни тавани за надценките на най-важните храни като хляб, мляко и месо, така че никой да няма право да печели на гърба на най-бедните.

Другото решение е държавата да помогне за скъсяването на пътя на храната от нивата до трапезата, като се прескочат прекупвачите и прекупваческите фирми, които допълнително надуват сметката. В крайна сметка, дали новите текстове в закона ще променят нещо, или ще останат просто хубави обещания на хартия, предстои да разберем единствено от това дали контролните органи ще имат смелостта да направят първите реални проверки.