Село Жеравино е разположено на границата с Република Сърбия и Република Северна Македония (пирамида №106). Намира се в най-северозападната част на Географската област Каменица - в ъгъла, където българската граница прави т. нар. лакът. Оттук на североизток започва Чудинската планина. Надморска височина при черквата - 1193 м, на границата при Тройната пирамида /Градището/ - 1335.

Селото е на пътя за Враня, местностите през Турско били опасни, селяните-дервенджии охранявали прохода и имали право да носят оръжие. За тази си дейност били освободени от някои данъци, а селото придобило статут на дервенджийско. Затова към 1866 г. селото е било сравнително голямо - 400 души. Жеравино отстои на 33 км запад-северозападно от Кюстендил. Това е най-отдалеченото село от града в географската област Каменица. То е гранично село, единственото в района, на което землището граничи с две държави - Сърбия и РС Македония.

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и средновековно селище свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност. Село Жеравино е старо средновековно селище, регистрирано в османски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Жеравино, с 20 християнски домакинства и 15 ергени. Има статут на дервенджийско село.

В началото на 20 век землището на селото включва 3484 дка ниви, 676 дка естествени ливади, 607 дка мери, 1179 дка гори и др. и се отглеждат 1126 глави дребен и 316 глави едър добитък. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има бакалница и кръчма. През 1893 г. е построена църквата "Свети Георги“.

Селото има начално училище в края на XIX в. в частни къщи. Нова училищна сграда е построена през 1938 г. Училището е закрито е през 1960 г. Децата учат в прогимназиите в Бобешино или Долно село, където са били на седмичен пансион. През 1943 г. в селото се отглеждат 3532 овце, 97 кози, 412 говеда, 130 коня, 136 свине и 646 птици. През 1938-1943 г. в местността "Вели връх“ са залесени 28 дка с акация, бял и черен бор, през 1947-1949 г. в местността "Женско присое“ са залесени 220 дка. През 1957 г. заедно със селата Бобешино, Коприва и Црешньово е учредено ТКЗС "Граничар“.

Селото е към ДЗС Кюстендил, филиал Долно село от 1960 г.; от 1963 г. - към ДЗС Раненци, от 1971 г. - към АПК Кюстендил, филиал Долно село. От 1979 г. е в състава на АПК "Румяна войвода“ - с. Гърляно. След 1991 г. следва ликвидация и връщане земята на бившите собственици, разпродажба на имуществото на колективните стопански форми, раздаване на нищожни дивиденти, след което обработваемите площи запустяват. Селото е електрифицирано (1981).