България има нова супергрупа!

- Свилен, част си от новата супергрупа в България – "Фронтмен“. Как се роди идеята за супергрупата "Фронтмен“ и кой беше първият, който "хвърли ръкавицата“ към останалите?

- Ерсин ми говори за това от известно време и сега и четиримата се събрахме и за щастие песента се роди доста бързо. Има хайп, дано концертът на 23 юни в Маймунарника да е успешен, след това ще мислим за нови песни и концерти.

- Името "Фронтмен“ звучи като заявка за силно присъствие – как успявате да балансирате между четири толкова характерни егота и гласа на една сцена?

- (смее се) Ха-ха-ха, аз исках да се казваме "Его 4“, но не се хареса. Има доста его, но смисълът е да се правят песни, а не да се мерим кой колко хита има.

- Първият ви сингъл се казва "Непобедим“ – срещу какво се чувствате непобедими, когато сте четиримата заедно?

- "Непобедим“ е любовна песен, харесва ми песните да имат подвеждащо заглавие. Искаме в музиката да имаме хубави мелодии и смислени текстове, когато си говорим за песни, това е нещото, което ни обединява, добрият вкус за съвременен рок.   

-Стенли определя проекта като "семейно събиране“. Как се усеща приемствеността между твоето поколение и това на Стенли?

- Ние тримата (Свилен, Иван, Ерсин) се разбираме много добре от много години. Стенли винаги е бил вдъхновение и виждам как още има желание да прави нови песни, което ми дава сили. Той е от малкото хора, които харесват и работят с по-млади музиканти. Освен това хуморът е на високо музикантско ниво, ако не стане музикалният проект, спокойно може да направим стендъп шоу.

- Проектът обединява хитове на "Тангра“, "Остава“, P.I.F. и Jeremy?. Коя песен на колегите ти е най-голямо удоволствие или предизвикателство да изпълняваш?

- Искам да пея песни на Стенли и да видя дали ще ми даде някой куплет или припев. Ако той изпее част от "Шоколад“, ще е супер.

- Какво е усещането да пееш песни на P.I.F. заедно с Иван Велков днес – има ли го онзи меланхоличен дух, за който говори бандата, особено с липсата на Димо.

- Вчера пратих на Иван версия на "Приказка“, на която свиря и пея и той доста се изкефи, радвам се, че удължаваме живота на тези страхотни песни, които Димо създаде.

- Планирате ли "Фронтмен“ да се превърне в дългосрочна банда с цял албум с авторска музика или е по-скоро бутиков концертен проект?

- Да, ще записваме нови песни след летния сезон. Имаме много идеи, но никой няма дългосрочни планове, засега имаме една хубава песен.

- Разкажи ни повече за това, което ни очаква в Маймунарника на 23 юни.

- Надяваме се на много емоционален концерт, с новата песен "Непобедим“ и 20 хита. Иска ми се да има голям интерес, феновете на групите ни не трябва да усещат проекта като заплаха, а като допълнителна реклама на песните ни.

- Има ли песен от репертоара на "Остава“, която звучи по съвсем нов начин в аранжимент на "Фронтмен“?

- Иван иска някои от песните да са с повече пиана - "Мъничко човече“, "Океан“, стават доста интересно.

- Как избрахте всъщност кои песни да включите в репертоара?

- Засега избираме песни, които са хитове и са готини за свирене и пеене, ще ги нагласяваме в движение.

- Каква е мисията на тази формация в контекста на днешната българска алтернативна сцена, на която вие сте една от основните фигурни като музикант?

- Идеята е да се обединим и да ни чуят повече хора, с нови песни и хитовете на всеки. Алтернативната сцена страда зверски от хиперинфлацията и почти никаквото отразяване в медиите. Клубовете са празни, с надути цени и публика, която или е вкъщи, или по градинките.

- Как се развиват нещата около "Остава“ – подготвяте ли нов материал успоредно с всички тези странични проекти?

- Преди няколко месеца издадохме нов албум "Сърце/Вина“ и още го представяме. Доста се харесва, има млада публика, което е най-големият комплимент, а и песните не се раждат толкова лесно. Ще пускаме нови сингли от албума скоро.

- Как успяваш да поддържаш ентусиазма си след повече от 30 години на сцена?

- Много обичам да правя музика, да пея на живо. Всяка нова песен е някаква победа и празник за мен. Все пак песните се раждат от нищо, за мелодиите и текстовете не ти трябват пари или супертехника, а талант, вкус и желание.

- Ти си известен с меланхоличния си глас. Смяташ ли, че меланхолията все още е най-силният двигател за българския рок?

- Смятам, че сериозните теми трябва да засягат съвременните песни, не мога да понасям изкуствена позитивна музика. Иска ми се изкуството да се опитва да показва и лекува проблемите ни.

- Ако трябва да опишеш Свилен Ноев през 2026 г. с три думи, кои биха били те?

- Напрегнат професионален музикант.

- В интервюта често споменаваш топлината на семейството. Как те промени бащинството в начина, по който пишеш текстове?

- Семейството е нещото, което ме държи здраво на земята. Бащинството ме направи по-малък егоист. А текстовете ги пиша като различен човек, понякога главният герой няма нищо общо с мен. Войните в главата на човек много често нямат нищо общо със семейството сега, а с детски травми, които често не са излекувани.

- Извън музиката – с какво е заето ежедневието ти?

- С кокера Бари и сина ми Свилен (тийнейджър), това са нещата, с които се занимавам, докато Невена работи нонстоп. Нямам проблеми с тях, по-скоро съвременният свят ме напряга и обърква.

- Какво пожелаваш на читателите на "Телеграф“?

- Хубаво лято и много концерти. Благодаря за интересните въпроси!

Това е той:

-Роден е на 22 септември 1975 г. в Габрово

-Учил е в Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи в Правец, където свири в много ученически банди

-През 1995 г. става вокалист на "Остава“

-Автор е на песни за доста други изпълнители като Людмила Сланева, Ирина Флорин, групи "Лора“ и др.

-Женен, има син на име Свилен-младши