Публикации във Фейсбук твърдят, че България е платила 10 милиона златни рубли на Русия за окупационни разходи след Освобождението през 1878 г.

"На 3 март България не става свободна, свобода получават близките на Русия - Събрия, Черна Гора и Румъния. И въпреки липсата на свобода (България е трибутарно княжество, плаща данък на султана и не присъства на картата на Европа), ние сме принудени да платим на Русия окупационни разходи за войната в размер на 10 милиона златни рубли", твърди една от тях.

Проверката на БНТ за факти показва, че България е платила окупационни разходи на Русия в размер на 10 618 250 книжни рубли.

В брой втори на Държавен вестник от 1884 година откриваме конвенция, утвърдена от княз Александър Батенберг и приета от Народното събрание.

С нея правителството на Княжество България признава, че дължи, съгласно Берлинския договор, на Руското императорско правителство 10 618 250 книжни рубли и 43 копейки за "разходите по окупацията от Императорските руски войски".

Конвенцията е подписана на 16 юни 1883-а година в Петербург. Издадена е от княза на 24 декември 1883-а година в Двореца в София.

"България се възстановява през 1878 като държава, но тя е трибутарно княжество, което е васално на султана. Тоест тя е на картата, поне в нейната част, която включва Княжество България, но тя не е със статут на независима държава. Така е до 1908-а година и наистина тя се води трибутарна, защото плаща годишен данък на султана. Плюс условието да няма своя външна политика, но още първите български правителства не се съобразяват с този факт", казва проф. Даниел Вачков, директор на Института по история към БАН.

Историкът проф. Даниел Вачков е един от изследователите у нас, работили по темата за външния дълг на най-новата българска държава. Той е съавтор на книгата "Историята на външния държавен дълг на България 1878 - 1990", издадена от БНБ.

"България е натоварена с едно подобно плащане и трябва да кажем, че то за тогавашното време е доста голямо. Като се има предвид, че говорим за едва изграждащите се държавни финанси на една съвсем наскоро възстановена държава, в която цялата система не е завършена, да плаща един дълг дълг, който е определен на доста голяма сума за онова време", казва проф. Даниел Вачков, директор на Института по история към БАН.

Според Конвенцията през 1883 година трябва да се изплатят 400 хил. рубли, после за дванайсет години от 1884 до 1895 по 800 хиляди рубли, а през 1896-та - 618 хиляди рубли. Руското правителство отказва лихвите.

По данни на БНБ дължимите над 10 млн. книжни рубли възлизат на дълг от 27 млн. златни лева или франка. По това време левът е обвързан с френския франк.

Дължимата сума включва издръжка за девет месеца на над 50 хиляди души войска. Парите трябва да се връщат в левове или франкове. Според Берлинския договор руските войски е трябвало да останат на територията на Княжество България до създаването на национална войска, която да поддържа реда и сигурността в страната.

От данни на БНБ се виждат плащанията по руския окупационен дълг. Най-големите са от над 8 млн. лева през 1890-та и 1902-ра. През 1912-ра Княжеството изплаща дълга.