През последните години българските потребители все по-често попадат на продукти, които се продават като "сирене“, но нямат много общо с традиционния млечен продукт. Причината е в опитите на някои производители да намалят себестойността на продукта, заменяйки млякото с растителни мазнини, нишесте и добавки. Това създава не само риск за здравето, но и заблуждава купувачите, които плащат за нещо, което не е истинско сирене.

Колко фалшиво сирене консумираме?

Според данните на Министерството на земеделието и храните, само за половин година сме изяли почти 6000 тона имитиращи продукти. Най-големи количества мандрите са произвели през март (1095 тона) и юни (1049 тона). Въпреки това производството намалява – през първата половина на миналата година продажбите на имитации са били дори повече – 6391 тона.

Какво казва законът?

По българския държавен стандарт (БДС) "сиренето“ е млечен продукт, произведен изцяло от мляко и закваска, със съдържание на мазнини и протеини, характерно за съответния вид (краве, овче, козе или биволско). Всички други продукти с растителни мазнини трябва да бъдат обозначени ясно като "имитиращ продукт“ или "продукт с растителни мазнини“.

Как да разпознаем истинското сирене?

Експертите съветват потребителите да обръщат внимание на няколко основни признака:

Етикетът – истинското сирене съдържа само мляко, закваска, мая и сол. Упоменаването на "растителни мазнини“, "палмово масло“, "нишесте“ или "емулатори“ означава имитация.

Цената – традиционното сирене има себестойност. Ако видите оферта за бяло саламурено сирене на цена под 10 лв./кг, вероятно става дума за имитиращ продукт.

Вид и консистенция – истинското сирене е плътно, троши се, но не се рони като тебешир и не е гумено. При нарязване отделя лека влажност от саламурата, но не и мазен филм.

Вкусът – натуралното сирене има леко кисел вкус заради закваската. Прекалено неутралният, мазен или изкуствено солен вкус е сигнал за имитация.

Топенето – при печене сиренето трябва да се топи и да покафенява. Имитиращите продукти често се разтичат на мазни петна или изобщо не се топят.

Диетолози предупреждават, че системната консумация на продукти с растителни мазнини – особено с палмово масло и хидрогенирани мазнини – може да повиши риска от сърдечносъдови заболявания и затлъстяване. Освен това потребителят остава с усещането, че приема млечни протеини и калций, а в действителност организмът му не получава тези ценни хранителни вещества.

Как да се предпазим: Четете внимателно етикетите, избирайте марки, които ясно посочват, че са по БДС, проверявайте сертификати и обозначения, купувайте от магазини с добра репутация, а не от съмнителни обекти.

Истинското сирене е неразделна част от българската трапеза и традиция. За да сме сигурни какво слагаме на масата си, трябва да бъдем внимателни потребители. Етикетът, вкусът, цената и консистенцията могат да ни подскажат дали пред нас стои автентичен млечен продукт или поредната имитация.