Една от основните причини държавната администрация трудно да се реформира не е липсата на политическа воля, а финансовият механизъм, по който се освобождават служители. Дори министър да установи, че определени щатни бройки не изпълняват ключови функции и могат да бъдат съкратени, на практика той често няма стимул да предприеме подобна стъпка.

Причината е проста - освобождаването на служители струва скъпо. Ето как изглежда парадоксът на практика:

Вариант А. Служителят остава на работа. За годината вие му изплащате 12 заплати от бюджета. Той реално не върши нищо полезно за държавата, но "носи кафета“ и ви излиза точно толкова, колкото е заложено в бюджета.

Вариант Б. Съкращавате го веднага. Вместо 12 заплати за годината, в рамките на броени месеци трябва да му изплатите 20 заплати накуп като обезщетение.

 

"Ако имаш бюджет за 12 заплати годишно, но при освобождаване трябва да платиш 20, ти реално излизаш на минус още през първата година“, гласи логиката на проблема.  За администрацията е по-евтино служителят да остане на работа, дори и да не изпълнява съществена дейност. Това съобщи Петър Ганев от ИПИ в подкаста "Спонтанният ред"

Допълнителен проблем е, че разходите за обезщетения влизат в рамките на бюджета на съответното министерство. Така при масови съкращения ведомството може да надхвърли ограниченията, заложени в Закона за държавния бюджет.

Според Ганевсистемата практически наказва всеки опит за административна реформа. Макар съкращенията да биха довели до икономии след три или четири години, краткосрочният финансов удар обезсмисля действията на ръководството.

Има две възможни решения. Първото е обезщетенията да могат да се изплащат разсрочено - например в рамките на две или три години. Така ведомствата няма да бъдат принудени да поемат целия разход наведнъж и ще могат да използват освободения ресурс за по-ефективни дейности или за увеличение на заплатите на останалите служители.

Вторият вариант е създаването на централен държавен фонд, който да покрива обезщетенията при освобождаване на служители. Идеята е тези разходи да бъдат извадени от бюджетите на отделните министерства и да се финансират централизирано от държавата.

Без подобен механизъм всяко съкращение означава директна загуба за конкретното ведомство.