©

9 сутринта. Обикновено начало на работния ден за необикновени Сейхан. Той не познава усещането да си стъпил с двата си крака на земята. Винаги се е движил на две колела... а от скоро на четири.

"Чувствам се много бърз! Голямо вълнение! Просто не мога да го опиша. Мога да тръгна и да въртя волана с кеф. Взех книжката и обикалях из Ловеч", разказва Сейхан Васведин.

22-годишният Сейхан е роден с рядкото заболяване спина бифида или недоразвит гръбначен стълб. Ако новороденото с такова увреждане въобще оцелее - то остава инвалид. А преди 5 години се налага да ампутират и двата му крака.

Случвало се и две седмици да не може да излезе навън. Тогава негови приятели организират кампания във Facebook и събират пари за специална кола.

Изоставен от родителите си, той често не е имал на кого да разчита, освен на себе си. Особено когато светът му е свършвал в оградата на дом за деца с увреждания в Луковит.

"За мен това беше един затвор! Нямахме връзка със света. Затова като чуя град Луковит и не искам да мисля какво съм преживявал там. С ужасни условия са, просто защото хората си викат - те не стават за нищо, защо да се стараем и си правят каквото си искат. Изолиран свят. Не смятам, че трябва да живеем в такъв свят, защото не се развиваме, ние сме в застой, според мен трябва да сме с хората на едно, да излизаме с приятели, да общуваме с различни хора, да сме сред хората", разказва Сейхан Васведин.

А когато навършва 18 години, му отнемат и този свят - остава на улицата. И макар да живее на няколко квадратни метра казва, че за него това е нещо огромно. Стаичката му я дали от общината. От там му намерили и работа - в пенсионерския клуб.

И тук разбираме за другата мечта. Да учи в университет. Програмиране. Засега няма възможност заради липса на пари, но не се отчайва.