На 9 юни 1923 г. в Царство България е извършен държавен преврат, който сваля законното правителство на Александър Стамболийски, лидер на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Превратът е организиран и изпълнен от Военния съюз с активното участие на ВМРО. Установено е ново правителство начело с Александър Цанков, съставено от всички опозиционни сили с изключение на комунистите. Превратът води до кървава ескалация в българското общество.

Организаторите на заговора се събират на 8 юни вечерта в дома на Иван Русев. Рано сутринта на 9 юни получават съобщение за успеха на преврата, а по обяд цар Борис III подписва указ за утвърждаване на новото правителство. Основната причина за преврата е недоволството на монарха и десните сили от политиката на земеделското правителство, както и страхът от нарастващото влияние на Българската комунистическа партия. Десните партии не успяват да се противопоставят на БЗНС по легален път и затова прибягват до военен преврат, подготвен основно от Военния съюз, с участието и на организации като Народен сговор и ВМРО.

Победата на БЗНС на парламентарните избори през април 1923 г. води до самозаблуда и политическа наивност сред земеделците. Охлаждането на отношенията между БЗНС и комунистите отслабва допълнително позициите на правителството. Заговорниците успяват да проникнат в гарнизоните из страната, да привлекат офицери и да подготвят детайлно акцията. Цар Борис III лично посещава Стамболийски на 7 юни, за да го заблуди и приспи вниманието му.

В нощта на 8 срещу 9 юни превратът започва по план. В София армейски части завземат ключови обекти, арестувани са земеделски министри. Превратът се разпространява бързо и в провинцията. Съпротива е оказана на места като Пазарджик, Шумен и Карлово, но тя е бързо потушена. Александър Стамболийски се опитва да организира отпор в родното си село Славовица, но осъзнава неравенството на силите и разпуска селяните на 11 юни.

Междувременно, по заповед на военния министър Иван Вълков, капитан Иван Харлаков е натоварен със задачата да открие и ликвидира Стамболийски. Той го залавя и го отвежда във вила край Славовица, където бившият премиер е подложен на изключителна жестокост и убит по ужасяващ начин. Главата му е отрязана и отнесена в торба в София.

След 1944 г., БЗНС започва търсене на гроба на Стамболийски, който е открит през 1946 г. в местността Янини грамади. Главата му обаче не е намерена. По това време се провежда съдебен процес срещу виновниците за убийството, сред които е и ген. Иван Вълков. По негови думи, убийството е извършено по лична заповед на Александър Цанков с участието на капитан Харлаков и други офицери, както и на македонски активисти. Новото правителство приема новината за смъртта на Стамболийски с равнодушие, а Цанков дори проявява задоволство.