Пловдив попада в челото във всевъзможни класации за най-красив град в България, най-доброто място за живеене и пр. Също така Пловдив вече попада и в всякакви туристически статии за най-предпочитаните световни дестинации.

През последните години Пловдив се промени и се превърна в наистина приветливо място.

Красив и пъстър. Древен и вечен. Пловдив си е Пловдив. Най-старият жив европейски град.

Пловдив е град, който ти оставя неповторими усещане, след като посетиш. Но има и доста грозни неща, на които не им отива да стоят в град като Пловдив. Ако се погледне малко по-философски на нещата дихотомията красиво и грозно е като доброто и зло. Те не могат да съществуват едно без друго.

Ето ги най-спорните места в Пловдив. Може да ги наречете грозни, неприятни, ужасни, отвратителни, гнусни и пр. Както ви идва отвътре. 

Партийният дом

Високата сграда стърчи в центъра и разваля красивата гледка към Родопите и отвлича вниманието от "Тримонциум". Добре е, че има моменти, когато Пловдив е домакин на някакво събитие (пример - Европейското първенство по волейбол за жени) или пък, когато е обявен за "Най-добра европейска дестинация“ през 2022 г. В такива случаи най-ясно си проличава нуждата от тази сграда - опъват се огромни рекламни пана, за да се "замаже" малко малко не особено приятната фасада на сградата. Сградата е изчерпана във всяко едно отнешение.

През годините въпросът дали да бъде съборен Партийният дом е дискутиран многократно. Пловдивски архитекти, които все още живеят в 60-те години, защитават като опълченци сградата на БКП, така че скоро това едва ли ще се случи. 

На фона на всички реконструкции, които се направиха в центъра на Пловдив, тази сграда има огромна нужда от освежаване. В сегашния си вид просто не се вписва с архитектурана града в центъра.

Фондация "Дом за Пловдивската опера" предлага парцелът под сградата на бившия партиен дом да бъде даден за построяване на сграда - Дом на пловдивската опера. 

Централна поща

Продължаваме около 100 метра по-нагоре по площад "Централен", за да отидем до масивната Централна поща. Още едно архитектурно социзвращение в центъра на Пловдив. Сега щом човек влезе вътре има чувството, че се върнал в 70-те, отвсякъде мирише на застиналост и ретроградност. 

Това, което може да е каже за Партийния дом, може да се каже за Централна поща - крещяща нужда от ободряване, за да стане по-привлекатeлна на външен вид. В най-добрия случай сградата, която като цяло е ненужна, трябва да се реконструира и да й се измисли нови функции.

Река Марица

Особено през летните месеци река Марица в Пловдив се превръща в подходящо място да се снима новата част на "Джурасик Парк". Заради огромната растителност на места не се вижда, че има изобщо река.

Красив град като Пловдив не заслужава да има толкова занемарено място. Спешно Марица трябва да бъде почистена, хем да стане приятна за окото, хем да се разсеят опасенията от опасенията от евентуално наводнение.

Последното основно почистване на растителността е било през 2010-2011 г. Според специалисти такова трябва да се предприема след 6, 7, максимум 8 години, след което следва период само на поддържане. 

Река Марица в градска среда не трябва да изглежда по този начин. 

Пешеходният мост

Едно място в Пловдив, което, ако се реконструира, би изглеждало много по-приятно. "Влакчето" в момента е нищо повече от поредния ненужен търговски център. Пространството на пешеходния мост трябва да се социализира - да има места за отдих с поглед към Марица (с уговорката, че реката бъде почистена), зони за културни събития и пр. В сегашния си вид пешеходният мост не е никак привлекателен.

За съжаление грозното съоръжение, което дразни с вида си, е дадено на концесия и тя едва ли ще бъде променена чак до 2035 година, с годишна вноска от само 10 000 лева. Концесионерът е "Търговски център – Марица" ЕООД с едноличен собственик на капитала Българска банка за развитие (ББР).

Паметникът на върха на Бунарджика

Правени са доста опити опита за премахване на паметника, но засега винаги опитите си остават безуспешни. На гранитния пиедестал е гравиран надписът "Слава на непобедимата съветска армия освободителка". Паметникът на Альоша отдавна е изживял времето си и е спрял да изпълнява символичната роля, за която е създаден.

Альоша е един символ на съветската окупация, продължила 45 години. Мястото му е в музея. Това е естественият ход на историята. Смяната на паметниците е свързана и с приоритетите на едно общество. Останките на един един режим, който e обявен за престъпен, не могат да доминират общественото пространство на една свободна страна.

И другото, което е, че в подножието на хълма е паметникът на Васил Левски, който стои като градинско джудже, в сянката на Альоша. Едва ли има истински българин, който да желае националните му герои да са в сянка на чужди окупационни войни.