Всеки седми българин не пропуска ден, без да посегне към твърд алкохол - ракия, водка, мастика или уиски. Става дума за 13,8% от хората между 25 и 64 г., показват данни на Националния център по обществено здраве и анализи.
Консумацията на вино е доста по-скромна - всеки ден към ароматната напитка посягат едва 4,4% от българите. Не е така с пенливата бира, към халбата или бутилката всекидневно посягат цели 15 %. Данните се отразяват на дългосрочната статистика, според която от 1999 г. до края на 2014 г. консумацията на пиво у нас скача от 10 на 18,9 л на човек от домакинство годишно. За сметка на това се свива количеството на изпитата ракия или вино.

Повечето от анкетираните от националния център българи твърдят, че пият "в разумни граници". При близо 3% от мъжете и 2% от жените консумацията на алкохол обаче е рискова за здравето им. Става дума за близо 28 500 мъже, които са предимно във възрастовата група от 45 до 64 г. Засегнатите жени са около 18 260, като най-податливи на алкохола са дамите в групата 25-34 г. и 45-54 г., показват още данните на центъра по обществено здраве.

Докато представителите на силния пол с рискова консумация живеят масово по селата, заклетите пияници жени са в градовете. Малцина от зависимите си дават сметка, че пиенето е в пряка връзка с тежки заболявания като цироза на черния дроб, рак на храносмилателната система, на горните дихателни пътища, хеморагичен инсулт, изброиха лекари.

В европейските класации за 16-годишните, които са опитали алкохол 10 и повече пъти през последния месец, България се подрежда в средата. Веднъж на три дни високоградусови напитки пият 15-18% от учениците в Белгия, Германия и Малта (това са "първенците"). При нас процентът е 11 на сто. А тийнейджърите ни, които са се отрязали повече от 3 пъти през последния месец, са 5%. Това прави по един или двама заклети пияници в паралелка.