Спомени на арх. Валентин Маринов относно деня в Пловдив, когато заваля Чернобилски дъжд.

"1-ви май 1986 г. Манифестациите не бяха задължителни, но беше почивен ден. Инж. Драгия Алексиев, приятел и водещ проектант в колектива за Гребния канал и стадион "Пловдив", строеше къща във Войводиново. По стар народен обичай покани приятели за наливане на плоча. Освен него, бяхме с още двама конструктори и двама архитекти. Отидох с велосипед.

Наляхме плочата и заръмя. Казахме си: няма нужда да поливаме плочата - супер. Минахме към поливане на мероприятието. Драго отиде при комшийката и се върна с няколко марули от нейната градина. Предложи да ги измием и аз казах: "Те са измити от дъждовната вода. Баба ми събираше дъждовна вода в съдове за миене и пране, защото била най-чиста".

Така и направихме и ги поляхме с ракия. Приятели!!! Трудно се прибрах с велосипеда.

След известно време двама от петимата: домакинът  и колегата арх. Камен Петков починаха без време от рак на стомаха. Царство им небесно!

Още се събуждам нощем с чувство за вина...", спомням си арх. Маринов. 

На 26 април 1986 г. настъпва авария в ядрен реактор на Чернобилската АЕЦ в СССР, на територията на днешна Украйна. Радиоактивният облак преминава над почти половин Европа. Москва крие информацията за мащабите на инцидента, а комунистическата власт в България не съобщава за ядрената авария на хората.

Валентин Маринов, роден през 1952 година, е главен проектант на Гребен комплекс – Пловдив и Стадион Пловдив. За доказания си професионализъм, получава пресижната Наградата “Пловдив" за архитектура и златен медал на Световната федерация по кану-каяк за проект и реализация на “Олимпийски гребен комплекс" – Пловдив. Той е дългогодишен член на  Съюза на архитектите в България и Камарата на архитектите в България. Съпруг на известната лекарка Неделя Щонова.

Източник: ПОТВ