Пловдивчанка потърси Plovdiv24.bg, за да сподели разочарованието си. Ето точно какво е преживяла жената:
"Здравейте! Пиша ви, за да изразя разочарованието си от поведението на служителите на "Витоша Експрес" ООД (автобусна фирма) и да повдигна въпроса: позволено ли е храненето в автобус, извършващ междуградски превози? Вярвам, че тази тема засяга много хора и със сигурност не съм първата, нито последната, която се сблъсква с грубото отношение на българския служител със закостеняло чиновническо мислене.

На 20.09.2016 пътувах с автобус на въпросната фирма по линията София-Пловдив (тръгващ в 11 ч. от София). Някъде около Пазарджик почуствах лек глад и реших да си отворя пакет солети. За жалост успях да изям едва две, след като шофьорът ми се разкрещя по изключително груб начин, че е забранено яденето в автобуса.

Почуствах се изключително неловко и неудобно, след като всички погледи бяха вперени в мен, сякаш бях извършила някакво престъпление, и сякаш всички (освен мен) знаеха за тази забрана. 

След като първоначалният ми шок премина, започнах да се оглеждам за някакви лепенки по автобуса, които да напомнят за въпросната забрана. Е, нямаше и помен от такива.

Когато пристигнахме на автогара "Юг" в Пловдив, реших да изясня въпроса с шофьора. Отидох при него и го попитах дали тази забрана е фирмена политика и ако има такава, то защо липсват стикери или предупредителни знаци по автобуса, от които аз бих била наясно с техните правила. 

Той избухна, че това не е фирмена политика, но той не бил длъжен да чисти след 50 човека, че това не е механа за ядене, че бил казал на всички пътници при качването в автобуса за забраната (но на мен, на хората преди мен и след мен със сигурност не е казал подобно нещо). 

След което аз му казах, че той няма право да забранява на хората да се хранят, ако са гладни и че мен не ме засяга кой е отговорен за почистването на автобуса (дали е включено в неговия трудов договор като негово задължение, или си наемат почистваща фирма) при положение, че съм си платила билета заедно с още 40-50 човека и от този курс, при билет 14лв., фирмата е спечелила между 500-700 лева и си е тяхна отговорност да поемат почистването на автобуса. Крещенето от негова страна, и спорът от моя продължиха около 5-10 минути.

В последствие установих, че няма да се разберем и го помолих да ми каже имената си и че ще позвъня в централния им офис, за да изясня върпоса. Той отказа да ми го каже и ми каза да се махам. Аз веднага отидох на гишето, което продава билетите за София и помолих жената да ми даде телефонен номер, на който мога да подам оплакване. 

За щастие, тя беше изключително отзивчива и ми помогна. Смятах, че след като се оплача на по-висока инстанция във фирма, въпросът ми ще бъде решен и ще получа разбиране от другата страна. Но за мой шок и ужас, жената на която се оплаках от техния шофьор и неговото недопустимо поведение, се оказа още по-невъзпитана. 

След като първоначално й зададох същия въпрос, а именно - позволено ли е храненето в автобуса по време на път, тя ми отговори, че по принцип не е препоръчително. За мен изразът "не е препоръчително" не означава, че е забранено и точно такова заключение направих по телефона, докато говорех с нея. 

Тя ми каза да не философствам и че пътя от Пловдив до София е 2 часа и дори и да съм гладна, би трябвало да устискам за 2 часа и че не било като да пътувам до Бургас 6 часа, където би било допустимо да огладнея и да ям. 

Аз съответно я попитах, в такъв случай, тяхната фирма работи на принципа на изминатите километри са правопропорционални на допустимото количество храна, изядена от един пътник по време на път, и това е пълен абсурд. 

Смятам, че в такъв случай аз мога да се храня непрекъснато през тези 2 часа и те нямат право да ми поставят такива забрани, само и само за да не чисти шофьорът автобуса, нещо, което явно е включено като негово задължение (за което той се е съгласил при подписване на договора си за работа) и това, че на него не му се чисти след хората нему дава правото да им забранява да ядат.

Продължих да настоявам да ми се даде ясен и конкретен отговор, позволено ли е или не храненето в автобуса, тъй като искам да знам правата си при евентуално седващо пътуване с техен автобус. 

Тя започна да крещи по телефона и каза, че щом не съм доволна от фирмата, да пътувам с друга. Е, да ... и наистина бих, но при положение, че единственият автобус, който тръгва в 11ч., както и останалите в обедните часове от София, са на "Витоша Експрес", нямам голям избор.

Вярвам, че липсата на човешко отношение и възпитание на въпросните служители от фирмата (служители, които сигурни в своята правота, отказаха да си дадат имената) не трябва да остане неподминато. Вярвам, че всеки човек с нарушени права трябва да се бори докрай, пък било то и да имаш правото да изядеш 1 пакет солети докато пътуваш. 

Вярвам, че изразът "Е, това е нормално, в България си" не е нормален. Вярвам, че примирявайки се постоянно с такива неща, само и само защото сме в България. е недопустимо .. И докато всичко това, пък и много още неща. се случват, никога няма да ги стигнем Европейците!".