Театралният туризъм сред пловдивчани се завърна с пълна сила, а причината е повече от конкретна. Най-новият спектакъл на Иво Сиромахов – "Пътуване до Марс“, който направи своята премиера на сцената на Драматично-куклен театър "Константин Величков“ и бързо се превърна в събитието, за което си струва да изминеш десетки километри.

Политическа сатира без филтър

Спектакълът, под режисурата на Златимир Молдовански, не е просто забавление, а остро и безпощадно огледало на съвремието. Текстът на Сиромахов удря право в десетката, превръщайки жаждата за власт и човешкото его в гориво за един абсурден полет към Червената планета. Хуморът тук действа като скалпел – разрязва политическата реалност и я показва без разкрасяване. Смеейки се на героите, ние всъщност се смеем на себе си и на лидерите, които сами сме си избрали.

Ненчо Балабанов в ролята на Доналд Тръмп

Едно от най-силните оръжия на постановката е актьорската игра. Ненчо Балабанов преминава през трансформация в образа на Доналд Тръмп – от фигура, обсебена от величието, до човек, останал сам със своите идеи.

Сблъсъкът на мирогледи става още по-нажежен с присъствието на световните лидери:

• Тодор Танчев като Владимир Путин;

• Тихомир Благоев в ролята на Илон Мъск;

• Румен Вангелов като Си Дзинпин.

Актьорският състав се допълва от Гроздан Даскалов, който влиза в ролята на Извънземния.

Пловдивската следа на сцената

Местната публика има допълнителен повод за гордост. В ролята на Урсула фон дер Лайен блести пловдивчанката Гергана Спиридонова, а другото пловдивско оръжие Стиляна Маркова влиза в образа на Златка – събирателен портрет на инфлуенсър културата. Именно чрез Златка политическите лидери откриват най-прекия път към хората, но и най-опасния инструмент за влияние.

Национално турне при огромен интерес

След фурора на премиерата, "Пътуване до Марс“ потегля на национално турне. Интересът е огромен, а билетите за много от градовете са почти изчерпани. Спектъкълът може да бъде видян във Враца, Добрич, Плевен, Варна, Благоевград, София, Стара Загора, Казанлък и Шумен. Финалът на пиесата оставя въпрос, който ехото на смеха не може да заглуши: "Какъв е смисълът да владееш света, ако накрая останеш сам?