"Вече не се учи история, учи се "контекст" - с тази провокативна теза икономистът Любослав Костов поставя началото на един по-широк разговор за начина, по който съвременното общество интерпретира миналото. В своя характерен сатиричен стил в социалните мрежи той довежда тази тенденция до абсурд, отбелязвайки, че "вероятно скоро ще ни обяснят, че Априлското въстание е било просто масов протест“.

Този тип хипербола не цели буквалност, а подчертава опасенията от подмяна на историческите факти с идеологически прочити. Според автора, когато контекстът започне да доминира над съдържанието, съществува риск ключови събития да загубят своята същност и значение.

Костов пренася критиката си и в ежедневието, използвайки ирония, за да покаже до каква степен политизацията може да проникне в най-обикновени неща.

"Вече ме е страх да си поръчам руска салата. Току-виж ме обявили за агент на влияние“, пише той, добавяйки саркастично, че тя може да бъде прекръстена на "северноатлантически зеленчуков микс с майонеза на свободата“. Подобен подход цели да разкрие крайностите в обществените нагласи, при които символиката започва да измества здравия разум.

Същият похват е използван и по отношение на националните символи. Авторът иронизира идеята за пренаписване на историята, като отбелязва, че дори героични събития като боевете на Шипка могат да бъдат представени като "ранен тиймбилдинг на НАТО“. Зад тази шега стои сериозен въпрос - доколко е допустимо историческите факти да бъдат интерпретирани през съвременни политически рамки.

Особено остра е критиката към идеята за премахване на паметници.

"Ако събориш камъка, паметта изчезва, нали?“ - пита риторично Костов, поставяйки под съмнение логиката, че физическото заличаване може да доведе до историческо забравяне. Според него подобен подход отразява по-дълбока несигурност в собствените ценности на обществото.

Културната сфера също не остава извън обсега на неговата ирония. Авторът споменава, че "вероятно трябва да забраним Чайковски“, защото звучи "твърде авторитарно“, а Достоевски е "твърде токсичен“, тъй като разбира човешката душа. Чрез тези примери той поставя под въпрос тенденцията да се оценява класическото изкуство единствено през съвременни идеологически критерии.

В заключение Костов излиза от сатиричния тон и формулира по-сериозно послание. "Токът няма националност, инфлацията не е русофил, а гладът не се вълнува от евроатлантическите ценности“, отбелязва той, насочвайки вниманието към реалните проблеми пред обществото. Според него България не може да бъде сведена до геополитически избор между Изтока и Запада – тя има собствена историческа траектория и идентичност.