Драмата с 89-годишната баба Марийка Иванова е на път да излезе извън всякакъв контрол. Тази сутрин до медиите беше разпространено поредното отворено писмо, в което се заявява, че "небезразличните граждани" в лицето на Любен Воденичаров и Ангел Грънчаров ще разпънат палатка пред сградата на община Пловдив. Причината, според описанието в пространното изложение, е, че социалните служби не се трогвали от поредицата писания в блога на философа Ангел Грънчаров от съдбата на баба Марийка и я оставили на произвола на съдбата.

За да бъде приета старицата в социално заведение, е нужно нейното съгласие. Така е според българските закони. Баба Марийка обаче не иска.

След като плати над 300 лева от скромната си пенсия за 4 нощувки в хотел "Лайпциг", възрастната жена отново остана на улицата. Философът Ангел Грънчаров, който по някакви негови си съображения още преди години се е заел с казуса, от няколко дни обикаля всички известни му места за безплатен подслон, включително приюта към католическата църква в "Кючук Париж". Водил я дори до Раковски и навсякъде отказвали да приютят бабата.

През цялото време на развието на драмата Грънчаров бомбардира институциите и медиите с отворени писма, в които ги обвинява в бездушие и безразличие. В същото време развива философски трактати за болното ни общество в личния си блог и в ефира на пловдивска телевизия.

Обвинява всички. А всъщност проблемът може да се разреши безкрайно  елементарно. Успял да спечели доверието на баба Марийка, може да я убеди тя сама да поиска да бъде настанена в социално заведение. Но не! Грънчаров търси кой друг (непознат и чужд за старицата!) да свърши тази работа. И твърди, че на социалните това им била работата и затова получавали "големи" заплати. Да, ама тук не е Германия или Норвегия примерно и системата е такава, каквато е: ако искаш помощ - трябва да заявиш това със собствения си подпис. 

Докато се развива драмата, от комфорта на телевизионното студио Ангел Грънчаров громи всички врагове на старицата и трупа рейтинг. Институциите и медиите са подложени на тормоз. Бабата е оставена сама на себе си.

Те́ така стават нещата в България: ако е някаква неприятна работа - нека някой друг я свърши, аз ще давам акъл.