Цял живот си мечтаех да се събудя една сутрин да грабна една раница с дрехи и да замина закъдето си поискам, без визи, без паспорти, без да обменям валута. Тази мечта е на път да се сбъдне, само дето аз вече поостарях.

Та донякъде разбирам страховете на наборите, а и на пенсионерите от влизането в еврозоната, какво ли не ни е минало през главите социализъм, Лукановата зима, Виденовата зима, разни пирамиди и фараони, които ни изядоха спестяванията.

Виж, младите хора, обаче които си дерат гърлата за запазване на българския лев и излизане от европейските структури, не мога да ги разбера, няма ли кой да им разкаже, че преди години на морето по-надолу от Ахтопол не пускаха, само с открити листове, а да си купиш долари, за да се издокараш с корекомски дънки беше престъпление. В какъв свят искат да живеем, като не искат в Европа, аз пък не искам в русский мир.

Това написа пловдивският адвокат Стефан Левашки в социалната мрежа Фейсбук.