Рангел Абушев е един от най-талантливите футболисти на Марица. Атакуващият халф е роден на 26 май 1989 и тренира в детско-юношеската школа на Локомотив, след което още като юноша преди 3 години преминава в Марица. Дебютира за "жълто-сините" в "Б" група на 17 март 2007 година срещу Черноморец в Бургас, като Марица губи с 1:2 с гол в 93-ата минута, а Рони влиза като резерва в 80-ата минута. Миналия сезон вече е титуляр в Марица, като изиграва 20 мача и вкарва първите си два гола - срещу Свиленград и Миньор Раднево. Тази година след дълга слаба серия на "кършиаклии" без победа и отбелязан гол именно Рангел Абушев счупи каръка на Марица, вкарвайки гол пак срещу Миньор Раднево за победата с 1:0. Той бе в основата и на следващите два успеха на пловдивчани - над Волов за Купата и Калиакра - двата мача спечелени с по 2:1, като Рони реализира по веднъж и на двата отбора. Именно след тези решителни попадения от Plovdiv24.bg решихме да потърсим Рангел Абушев с когото си поговорихме за любимите му футболисти, треньорите в кариерата му и още много други теми.
- Разкажи как започна с футбола?
- Кой треньор те взе в Марица?
- В крайна сметка стигна до първия отбор на Марица, съжаляваш ли за нещо сега?
- От кой треньор до сега си научил най-много неща?
- По-опитните футболисти в Марица - Стефан Учиков и Камен Апостолов, помагат ли ти в развитието като футболист?
- Какви са амбициите ти за бъдеще, следващите 2-3 години и нататъка?
- Кой е любимият ти футболист, чийто стил като игра ти харесва най-много?
- Миналият сезон Марица бе един от най-добрите домакини, а сега тръгнахте много зле, как си обясняваш тази промяна?
- В мъжкия отбор треньори са ти били Манол Георгиев, Иван Петров, Тенчо Тенев и Николай Киров, как може да сравниш?
- Вкара решителни голове в три поредни мача, на какво се дължи това?
- От къде идва прякора ти - Рони?
- Помниш ли някакви по-интересни случки от началото на кариерата ти?
- Още преди години в един от първите ми мачове, тогава треньор още беше Николай Киров. Тогава гостувахме в Каварна, а там съдиите свирят много странно. Искахме да правим смяна 85-ата минута, да спечелим малко време, но съдията казваше, че нищо не вижда. Те от скамейката всичките махат, викат "Смяна, смяна", но нищо - до края на мача не се извърши смяната. В крайна сметка мача си завърши 0:0. Тогава за първи път видях за какво става дума в професионалния футбол. На Кирил Акалски му течеше кръв от лицето, съдията пак "Нищо не виждам, нищо не виждам". Последният мач там също беше интересен, имаше гъста мъгла и не се виждаха трибуните. Феновете си викат, освиркват те, но все едно идват от нищото. На връщане пък имахме проблеми с рейса, в циганската махала на Варна спряхме и започна да пуши. Ние слезнахме, тръгнахме уж да ремонтираме нещо. По едно време извадихме една кофа и я дадохме на едни циганчета да я напълнят с вода. Те я взеха и после викат, "А, никаква кофа не сте ни давали, няма такова нещо". После обаче като видяха, че имаме храна, сандвичи, дойдоха с пълна кофа.