Полузащитникът Милен Гамаков вече два сезона е част от Бо­тев Пд, след като бе привле­чен от Черноморец Бургас. За този период той изигра 48 срещи в А група, в които вкара 4 попадения.

Наясно ли си как да ги неутра­лизираш?

- Те са футболисти от топ-класа и го показаха до момен­та. Не е важно дали ще съм в средата на терена или в цен­търа на защитата, важно е да направя всичко възможно Бо­тев да върви напред. Как да ви кажа дали Марселиньо ме при­теснява... Всички футболисти на Лудогорец би трябвало да ме притесняват и да ме дър­жат нащрек. Опасността в техния тим дебне отвсякъде. Виждате Кешерю и Марсе­линьо какво правят във всеки мач. Така че играта ни трябва да бъде с висок интензитет и да не им даваме свобода да ра­зиграват така, както могат. Може би това ще бъде ключът към успеха. Ние сме заедно всички като юмрук и ще на­правим каквото е възможно, за да не им дадем шанс да ни победят.

Преди да преминеш в Бо­тев, към теб имаше интерес от Лудогорец. Защо не стана­ха нещата?

- Не искам да се връщам на­зад. И преди казах, че тран­сферът в Ботев е крачка на­пред в моята кариера. Не ми­сля, че сбърках с избора си.

В последно време си изпол­зван като централен защит­ник, но преди това играеше като дефанзивен халф, на фланга... Къде реално е тво­ето място?

- Не е важно какво ми харесва на мен, а къде съм най-по­лезен на отбора и какво е же­ланието на старши треньора Николай Костов. Дали ще съм в центъра на терена, или ще съм централен защитник -длъжен съм да помагам с как­вото мога. В крайна сметка аз имам договор с Ботев Пловдив и съм професиона­лист, трябва да изпълнявам задълженията си. След като цял живот съм играл като вътрешен халф, е нормално там да ми е по-добре. Но след като направих 3-4 срещи ка­то централен защитник, играх на тази позиция и при младежите, свикнах. По-раз­лично е да си в отбрана. Там си малко статичен, особено ако отборът ти диктува играта. Реално от полуза­щитниците се очаква да правят разликата и постоянно работиш на висо­ко ниво. Така да се каже, при защитниците може и да не се изпотиш, ако тимът ти вла­дее инициативата (смее се).

От две години си в Ботев Пловдив. През този период минаха доста треньори наче­ло на отбора - Вили Вуцов, Петър Пенчев, Ермин Шиляк и сега Николай Костов. Какви са неговите изисквания към вас?

- Господин Костов подобри мотивацията на отбора. Как­то знаете, само с нея може да се спечели някой мач. Но исти­ната е, че това не е водещото. Той наложи по-доминиращ футбол, иска да държим повече топка­та и да разиграваме не по ши­рина, а по диагонал. Виждате, че подобрихме значително представянето си, но още свикваме и ни е малко трудно в някои моменти. Докато не се сблъсках с Николай Костов, не бях виждал такава методи­ка на работа. Мисля, че вър­вим в правилна посока и ще ставаме все по-добри.

Какви са разликите между Костов и Димитър Димитров, с когото работи в Чер­номорец?

- В Нефтохимик първо рабо­тих с Димчо Ненов и съм му благодарен, че ми даде шанс. След това бях забелязан от Димитър Димитров. Няма какво да кажа за него, защото резул­татите му в Казахстан го показват. Захвана се с Иртиш, който бе назад в класирането, и ги вдигна на крака. Това само доказва неговите качества. Не мога да го сравнявам с Николай Костов. И двамата са доказани специалисти. Истината е, че ако не беше Херо, не се знаеше къде ще играя - дали в А, Б или В група. Той ме въведе в елита и съм му благодарен. Надявам се един ден отново да имам възможност да работя с него.

Индикациите от ръковод­ството са, че през следващия сезон ще се целите в нещо по-високо...

- Ще се върна на миналия се­зон, когато малко трудно вляз­охме в шестицата. Тогава очакванията бяха по-високи към нас. Не успяхме в Европа, защото бяхме събрали чисто нов отбор. Истината е, че ис­каме да зарадваме феновете си със силно представяне в евротурнирите. Още не е обяв­ено какви ще бъдат целите. Това ще е хубаво и за нас като футболисти.

Ботев подхвана политика­та на Литекс и наложи няколко млади футболисти. Това ли е бъдещето на клуба?

- Разбира се, че това е бъде­щето на Ботев. Колкото повече се налагат млади футбо­листи, толкова по-добре. Не може да разчитаме само на чужденци. Виждате, че госпо­дин Костов не го е страх да пуска млади футболисти. Те може да са бъдещите лидери на отбора след една, две или три години. След като вижда­ме, че нашият треньор не го е страх, и ние ставаме без­страшни. Затова още в нача­лото казах, че Ботев не го е страх да се надиграва с всеки един съперник. Но това ще бъ­де по-трудно, ако не са Лъчо Балтанов, Огнянов, Старокин.