В една култова песен на английските фенове се казва "футболът се завърна у дома". Или, побългарено, футболът отново се завърна в град Пловдив. Двете цветови гами на Пловдив - "черно-бялата" и "жълто-черната", изцяло държат съдбата на любимите си отбори в собствените си ръце. И бързо трябва да се организират, за да не изпуснат нещата до хала на Марица или Спартак. Защото, както добре е известно, футбол се прави с пари, а още по-трудно е оцеляването след период на златен дъжд. Всъщност това е големият урок, който двата пловдивски гранда в последното десетилетие. Първо Локото след края на ерата на ВИС u преди броени месеци Ботев след края на ерата на КТБ. И в двата случая феновете постъпиха малко лековерно и се държаха инфантилно, не осъзнавайки напълно последиците. Защото винаги когато съдбата на един клуб е в ръцете на един човек, махалото се движи неизбежно 8 двете посоки. И винаги спира на върха на безизходицата.
За начало привържениците на двата велики клуба трябва да си дадат най-накрая сметка, че вариантът с нов чичко Паричко не е възможен. Общо взето, този модел се изчерпва постепенно навсякъде в България. Останаха два острова в Ловеч и Разград, но и в двата модела е заложен коренно различен принцип. В тези два водещи за българския футбол модели не е заложен институтът на феновете. Тяхното значение е минимално. Ботев и Локомотив не могат да бъдат само изчистени от емоции бизнес проекти. И не трябва! Заедно с Левски и ЦСКА това са двата най-емоционално обагрени с чувства и страст цитадели на автентичния футбол. А автентичният футбол е измислен за феновете. Такива, каквито са и двете торсиди на Пловдив. Такива, каквито са и по-ординарните и улегнали привърженици на двата отбора. Защото и Ботев, и Локо имат привърженици от всички прослойки и социални кръгове. Нещата към днешна дата обаче са в начална точка, стартова позиция.
Феновете на Ботев едва вчера научиха окончателното решение на бившия вече бос. С много сълзи на очи той им съобщи, че ги изоставя напълно. Оставя ги на произвола на съдбата по някакви негови си, напълно не касаещи столетната "жълто-черна" история причини. Този акт означава, че Ботев е лишен от финансиране. Не е ясна и съдбата на имотите. В мъгла тъне съдбата на "Колежа", който стои недостроен по вина на същия благодетел. Спорно е какво ще стане с Коматево, вероятно попада в активите, които синдиците ще продават като обезпечение на взетия държавен дълг. Поне така е по закон, ако отново не са направени някакви финансови маймунджилъци. Но и с Коматево, и без него Ботев е изправен пред страхотни финансови трудности.
Преди три или четири години феновете и легендите измъкнаха досущ като Мюнхаузен Ботев от блатото. Тогава тръгнаха по правилния път, че след това се полакомиха по големите приказки и върнаха морално и идейно собствения си проект обратно в зоната на стандартните решения. Носят огромна вина пред себе си за това решение, което им навреди дори в морален аспект. Но това за тях е минало. Трябват действия. С 61 процента от собствеността те владеят съдбата на любимия клуб. Трябва да излъчат лидерите си, които да поемат руля. Проблемът е, че без стадион няма как да привлекат парите на феновете. Върнаха им отбора, но не и стадиона. Но имат засега школа и много млади играчите са в някакъв праисторически вид. За съжаление нямат деца, системата с юношите им е тотално занемарена. А Локо без собствени играчи просто не е Локо.
Жестоки проблеми тресат и Ботев, и Локо. Но, както се казва - това, което не ни убива, ни прави по-силни. Пловдив има достатъчно сили като градска култура да се справи със ситуацията. И отново да се превърне във флагман и пътеводна звезда за останалите.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"