Пловдивското дерби не е като другите мачове. За него се говори дълго, още като изтеглят жребия за първенството, до началото на срещата и седмици след това. Гол и победа в дербито те издига до полубог, а след загуба ходиш наведен и гледаш да не те познаят. И така до следващото дерби, когато искаш да промениш всичко. Бившият нападател на Ботев Атанас Пашев помни всичко това по-добре от всеки друг. През 80-те Ботев бие всичко наред, но се затруднява много с Локо. Двата отбора правят 9 равни мача в този период. Всяко дерби е въпрос на чест и още нещо. Сега е друго.
- По наше време нямаше добри и лоши, само класни футболисти. Ако ги нямаше Зехтински и Симов, аз нямаше да вкарвам толкова. Имахме хора, които могат да решат мача. Затова балансът ни беше положителен. Всъщност, като дойдох от Пазарджик в Ботев, бяхме с отрицателен баланс в дербито, а като тръгнах за Израел, вече водихме. 6 месеца или си с вдигната глава, или гледаш надолу - това е този мач -споделя Пашев.
При Карушев спомените от дербито са малко по-различни. Има само една победа над жълто-черните в 14 мача срещу тях. Удоволствието от мача обаче си остава.
- Ние не излизахме за премиите, защото не знаехме какви ще са. Всичко опираше до чест, до самочувствие - като биеш Ботев и ходиш по друг начин по улиците. Излизахме да се докажем пред Ботев и града. По наше време много трудно се пробиваше. Отборът беше горе-долу един и същи 7-8 години и най-много по един-двама да влязат. Съставът се знаеше от феновете. Имахме супер индивидуалности, но те бяха малко по-добри. Пашев ни беше най-големият кошмар, водеща фигура. Разбира се, трябва да се отбележат Пехливанов, Костадинов, Зехтински, Симов, няма какво да говорим. Ние бяхме със Садъков, Ераносян и Христо Колев. Да не говорим какви хора са играли преди нас -Чико, Бонев, за мен това са най-добрите футболисти за всички времена - убеден е бившият халф на черно-белите. Пашев също говори за парите и тръпката от футбола. За разлика от играчите сега, през 80-те са знаели какво е да пълниш стадиона и да печелиш любовта на хората. По онези времена Пашев печели много мачове с Ботев. Премиите за победа са 60 лв., за равен 40. Но, както се казва в една реклама, друго е безценното.
- Не говорихме за пари. Това е кеф, голямо удоволствие е да играеш футбол пред препълнени трибуни. Аз не помня да съм играл на празен стадион. Кеф е да те чакат на паметника и да ти кажат "браво, евала". Сега някой вкара два гола и вие журналистите го направите златен и той лети в небесата. Това при нас го нямаше. Треньорите, а и всички изчакваха много. Аз играх млад в националния отбор и малко да си вдигнеш главата, идва някой от големите и те плесне зад врата: "Кой си ти, бе?" -спомня си легендата.
В събота големите легенди ще са на трибуните.
| | |||||||||||||||||