Какво представлява тя всъщност?
"Футбол 7" е утвърдена форма за подготовка на играчи до 12-годишна възраст.
Тя придобива популярност в Испания, Германия и Франция, а след това и в цяла Европа. Най-важното предимство е израстването на детето с размера на терена, топката и вратата, както и профилирането на състезатели по постове в приятна игрова обстановка.
През 2012 г. тя навлезе в програмите на БФС и всичко казано дотук е повече от похвално. Но само дотук.
През есента София и Пловдив извъртяха първенства за родените през 2001-а и 2002-ра година. Тази пролет насрочиха ново и в момента то тече с пълна сила. Какво е било през есента не знаем, но показателни са част от коментираните въпроси на техническата конференция преди 3 седмици, на която освен правилата за участие е теглен и жребият за пролетта.
А именно - забранява се участието на деца, родени през друга година, извън тази на съответното първенство. Дори и по-малки в турнира за по-големи. За обратното пък да не говорим изобщо. Част от клубовете дори са предложили всяко дете да се легитимира с ученическия си бележник, който освен нужната информация е придружен и със снимка.
"Няма да се лъжем, нека да си имаме доверие" е наглият отговор на пловдивското БФС.
По всичко личи, че този проблем е бил на дневен ред и през есента, като за новия пролетен сезон футболната централа в града уж затяга дисциплината и пуска в ход нови железни условия. Да, ама не.
Оказва се, че никому известни миниклубове масово залагат на деца, които не само са с две глави по-големи от останалите, но и е видно, че ги превъзхождат с по 2-3 години отгоре. А водещите клубове като Локомотив и Ботев дори не си заслужава да се жалват, тъй като БФС-арите "нищо не можели да направят". Нищо, че малчуганите в "жълто-черен" и "черно-бял" екип могат да преминат през великана пред себе си единствено през четала му.
Ботев, Локомотив и другите, развиващи футбол клубове, с право не си губят времето в пускане на жалби и разследване на противниковите играчи. Тяхната задача е друга - да дават равен шанс на всичките си деца, без значение на нивото им, както и на моментния резултат. Победата на този етап не е важна, крайното класиране - също.
Това не важи за онези клубове, пускащи съмнително бързо мутирали 10-годишни тийнейджъри, за които връх във футболния живот ще бъде мушнатото голче във вратата на големите Локо и Ботев. Когато това се случи, настъпва сравнима единствено със спечелването на Шампионската лига емоция, а разни дребни и комплексирани треньорчета скачат от радост за това, че оправдават парите, които точат от родителите на децата им.
Къде тук е футболът, къде тук е развитието на малките и къде изобщо е БФС, за да продължава да е мълчалив съучастник в тази чудесна европейска инициатива, превърната в тотален фарс из нашите географски ширини. Не на майтап да попитаме и клубовете, наистина развиващи детско-юношески футбол - защо изобщо участват в този цирк, а не ударят един звучен шамар на самозабравилите се пловдивски ръководители на футбола ни?
| | |||||||||||||||||