- Иване, първо да те попитам как си чувстваш след автомобилната катастрофа, която претърпя в навечерието на Нова година?
- О, това е неприятна тема, за която не искам да се сещам и да говоря. Важното е, че в крайна сметка аз и моята приятелка останахме живи и здрави... Ами всичко е наред, имам само малък кръвоизлив в очите, но до три-четири дни ще съм възстановен на 100 процента.
- Предполагам се сещаш коя е истинската причина да те потърся...
- (Смее се). Сещам се, разбира се.
- Кога разбра за интереса на Дарби Каунти към теб?
- В петък по обяд ми се обадиха, за да ме информират.
- Кой ти звънна?
- Спортно-техническият директор на ЦСКА Емил Костадинов. После ми се обади и личният ми мениджър Емил Данчев.
- От колко време датира интересът на Дарби Каунти към теб?
- Забелязали са ме на двете младежки квалификации, които изиграхме като гости - с Англия и с Ейре. Аз още тогава получих информация, че на трибуните са присъствали английски съгледвачи, но никой не ми каза за кои отбори става дума.
- Всъщност Дарби те искат веднага, без да преминаваш пробен период?
- Да. Идеята е да пътувам за Англия, да премина през задължителните медицински прегледи и да уточня личните си условия. Дарби Каунти и ЦСКА вече са се разбрали за цената.
Емо Костадинов ме помоли да си помисля и днес (б.р.-вчера) да му дам отговор дали съм съгласен да тръгна.
- Приемаш ли?
- Иска ли питане?! Приемам от раз! Мен обаче ме притеснява едно нещо...
- Какво толкова те тревожи?
- Ами работната виза и така наречените 75% процента мачове в националния тим. Знаете, че това правило важи за последните 2 години. За 2007-а няма проблем, тъй като от 5 официални двубоя на младежите аз съм участвал в 4. Пропуснах само срещата с Черна гора. Но през 2006 година не съм изиграл и минута за младежите.
- Да, но тогава си бил в юношеския национален тим, където, ако не се лъжа, беше капитан?
- Бях капитан и играх и в трите официални мача на юношите.
- Тогава няма да имаш проблеми с визата.
- Абе, де да знам... Да не вземат да се заядат за нещо. Пък и проваленият трансфер на Валентин Илиев в Норич...
- Между другото 2008 година, поне засега, поднася само неприятни изненади на българските трансфери - вече спомена за Вальо Илиев. Твоят съотборник Стойко Сакалиев не успя да подпише с германския Ерцгебирге, Николай Димитров уж бе харесан от Арсен Венгер, но в крайна сметка Арсенал се отказа от него...
- Това имам предвид и аз - както е тръгнало на зле... Дано да бъда изключение и всичко при мен да е наред. Искам да пожелая на споменатите от вас футболисти да си намерят отбори и да пробият в чужбина, защото са отлични играчи.
- Да се върнем на Дарби Каунти. Знаеш ли кой е мениджър на тима?
- О, естествено. Аз съм луд на тема английски футбол и знам доста за Дарби. Доскоро ги водеше шотландецът Били Дейвис, а сега техен треньор е Пол Джуъл - бившият наставник на Уигън.
- Иване, показваш страхотни познания. Май си готов за международния отдел на вестника, ако не сполучиш във футбола!
- Е, не ме отписвайте толкова бързо от футбола. Нека да поиграя още петнайсетина години, пък после може и да помисля върху някоя журналистическа оферта.
- Чух, че си фен на Манчестър Юнайтед?
- Меко казано съм фен. Аз съм голям привърженик на най-великия тим на света. Помня всичко, което се е случило в Юнайтед, от 1995 година насам. Бях на 7 години, когато се влюбих в Манчестър. Тогава Бекъм току-що бе пробил в мъжкия тим, Райън Гигс блестеше с пълната си светлина, да не говоря за Рой Кийн и особено за френската звезда Ерик Кантона.
- Колко пъти си бил в Англия?
- Два пъти.
- А на „Олд Трафорд"?
- Не. За огромно съжаление не съм стъпвал там. Първото ми пътуване за Англия бе с ЦСКА през есента на 2005 година, когато Вальо Илиев наказа Ливърпул насред „Анфилд".
- Защо тогава не отскочи до Манчестър? Двата града са на близко разстояние.
- Бях готов да тръгна, ако трябва и пеша. Ама как да го сторя, нали щяха да ме глобят... Второто ми пътуване бе през тази есен, когато участвах в европейската младежка квалификация Англия - България.
- Спокойно, на 15 март може да посетиш Манчестър?
- Защо пък тогава?
- Ами в този ден Дарби Каунти приема Юнайтед в шампионатен мач?
- Е, нека видим как ще минат преговорите и изследванията...
- Това, че Дарби е с единия крак изпаднал, притеснява ли те?
- Не, не и не! Аз съм готов и в пета дивизия да играя, само и само да съм на Острова.
- Минавало ли ти е през главата в детските ти години, че един ден може да заиграеш на Албиона?
- Всяка вечер. Това е голямата ми мечта.
- Сърдиш ли се на ЦСКА, че те преотстъпиха на Локо (Пд)?
- Не. Някои млади момчета предпочитат да са резерви, даже да не попадат в групата, но да са в ЦСКА. Аз исках да играя, защото не мога без футбол. Затова се радвам, че ме пратиха в Локо. Много съм благодарен на пловдивските шефове начело с Атанас Узунов и най-вече на треньора Ясен Петров. Тези хора ми дадоха шанс да бъда титуляр и да се доказвам.
- Коментарът ти за скандалите между ЦСКА и Локо (Пд), след като от „Лаута" не спазиха уговорката и пуснаха в мача за купата теб и Стойко Сакалиев?
- Честно казано, в договорите ни наистина има клауза, в която се казва да не играем срещу ЦСКА. Но там не е уточнено за какъв турнир става въпрос. Но мисля, че не съм аз този, който може да коментира подробно случая.
- Какво ще си пожелаеш за финал?
- Ами нека на 15 март да изляза на терена срещу Димитър Бербатов...
| | |||||||||||||||||