- Лъчо, как се стигна до повторната ти травма в същото коляно това лято?
- Изминаха няколко месеца след операцията, започнах с леките натоварвания, а към мачовете престъпих около девет месеца след интервенцията, както ми бяха предписали докторите. На лагера в Албена това лято се чувствах отлично, усещах че съм по-добър с топката от преди, но в една от контролите всичко приключи. При едно леко завъртане коляното ми изхрущя и веднага разбрах, че кошмарът който бях изживял до този момент се завръща. Още на другия ден отидох в София и там потвърдиха - скъсване на същата връзка. Това беше един от най-ужасните дни в живота ми.
- При това положение, нямаш ли право да потърсиш сметка от докторите, които са те лекували при първата контузия?
- Набързо си измиха ръцете. Казаха, че съм подновил тренировките по-рано от преписаното. Бяха ми казали да не играя футбол девет месеца след първата операция. Спазих заръката им, но това не беше достатъчно, за да поемат вината си.
- Имаше ли психическата, а близките ти - финансовата възможност да преминете през всичко това отново?
- За всички това беше шок. Насрочихме дата за нова операция, пък за другото - все щяхме да се оправим някак.
- Кога разбра за вариантът "Аджъбадем", който да се поеме лечението ти?
- Един ден баща ми ми подхвърли такава възможност, но не бях оптимист, че ще се реализира. Самият аз повярвах в момента, в който клуба официално подписа с "Аджъбадем".
- Оправдаха ли се очакванията към условията, които предлага болничната верига преди да отпътуваш и след това?
- Знаех, че всичко там е на ниво, но на място се убедих, че това е едно от най-добрите лечебни заведения сигурно и на света. Иначе пътувах с още едно момче от школата (бел. ред. Веселин Дойчовски), той беше с майка си, аз с баща ми. Още на първия ден ни настаниха в предварително резервиран хотел, а още първия ден преминах през пълни изследвания. В началото бяхме заедно с Весо, но когато почнаха изследванията почти не се засичахме. Организацията през цялото време беше на изключително ниво, постоянно имаше хора, които ни информираха какво се случва и какво ни предстои.
- Помниш ли имената на хората, които се грижиха за теб?
- Професор Мохамед Юкер, преводачката Леман и сестрата Хатийе.
- Известен си с постоянните си майтапи? Имаше ли време за смях в този момент?
- Оо, това не ми попречи да се забавлявам. Един от докторите например ме заплаши, че няма да ми даде лед, ако не стана от фенерите (бел. ред. привърженик на Фенербахче).
- Вярно ли е, че престоя за един ден реално струва около 300 долара, а обстановката е като в 5-звезден хотел.
- За обстановката - определено. Във фоайето имаше човек, който свиреше на пиано. Най-големият кеф беше, че ми се случи да ми сервират храната с рум-сервис. А за цената - сигурно е толкова. Престоят ми там беше напълно обезпечен. Бях 7 дни в болницата и 3 дни в хотела. Баща ми също беше неотлъчно с мен.
- Спомена за храната. Как беше тя?
- На първо време - здравословна и по три пъти на ден. На кафето също имаше безплатна храна по всяко време.
- Срещна ли някоя известна спортна звезда повреме на престоя ти?
- Всички футболисти на Галата и Бешикташ. Запознах се с Фелипе Мело, който беше в съседната на моята стая, а с Ебуе си направих снимка.
- Какви бяха лекарските изводи след лечението ти?
- Казаха ми, че ще играя след 5 месеца, ако следвам предписанията им.
- Кога ще ходиш пак към Турция?
- В събота (бел. ред. днес).
- Ще се справиш ли със заръките, които са ти дали тук в България?
- Тук трябва да правя определени упражнения на крака, както и да се подлагам на електро-стимулация при д-р Павлов, който лекува представителния отбор на Локомотив.
- Имаше ли възможност да разгледаш Истанбул?
- Не, графикът беше пълен и нямаше как.
- Успех с лечението Лъчо, пожелавам ти да се възстановиш възможно най-бързо, да се върнеш бързо към футбола и още това лято да станеш част от мъжкия отбор на Локомотив.
- Благодаря ти. Искам също така да благодаря на всички в "Аджъбадем", треньора ми, ръководството на Локомотив и всички, които ме подкрепиха през трудните за мен дни. Няма да лъжа имаше ужасни моменти за мен, след втората ми контузия не вярвах, че мога да се занимавам с футбол повече. А за мъжете - не знам. След като се възстанових от първата си контузия се чувствах по-добър от преди. Надявам се тази пролет да съм още на още по-високо ниво. Нека първо оздравея, другото само ще си дойде.
Източник: lportala.net
| | |||||||||||||||||