Актът на Съединението от 6 септември 1885 г. е повратен момент в новата българска история. Той изразява стремежа на народа към национално обединение и завършване на започнатото с Освобождението през 1878 г. Но именно това историческо събитие поставя България в конфликт с Русия – държавата, изиграла решаваща роля за освобождението ѝ. Позицията на Русия е изцяло отрицателна, а причините за това са многопластови и свързани както с международната политика, така и с вътрешнобългарските процеси.

1. Отношенията между Русия и Княз Александър I Батенберг

Княз Александър I Батенберг е племенник на руския император Александър II и първоначално се приема като удобна фигура за руската дипломация. Но още в първите години от управлението му той започва да отстоява самостоятелност и да ограничава прекомерното руско влияние в България. Това довежда до напрежение с Петербург. Когато през септември 1885 г. българите извършват Съединението, то се възприема от Русия не само като нарушение на международния ред, но и като лична победа на княз Александър – фигура, към която руската политика вече има силно недоверие.

2. Нарушение на Берлинския договор

Берлинският договор от 1878 г. е основният международен акт, който урежда положението на Балканите след Освободителната война. Той разделя българските земи на три части – Княжество България, Източна Румелия и Македония (под властта на Османската империя). Съединението променя статуквото без съгласието на Великите сили. Русия, която сама е подписала договора, не желае едностранното му нарушаване, особено когато то се случва без нейното участие. Така България изглежда като държава, готова да игнорира международните правила и руските интереси.

3. Опасения за отслабване на руското влияние

Русия винаги е разглеждала България като естествен съюзник и опора на своето влияние на Балканите. Съединението обаче е осъществено от български обществени сили – тайни комитети, армията и княза – без никакво руско участие. Това показва, че българите са способни да следват самостоятелна политика. От руска гледна точка, ако България стане силна и независима, тя може да се ориентира към други велики сили, особено към Великобритания или Австро-Унгария, които традиционно са противници на руските планове в региона.

4. Балканската стратегия на Русия

В края на XIX век Русия има ясно формулирана геополитическа цел – да увеличи влиянието си на Балканите и да търси път към Проливите. За да постигне това, тя предпочита балканските държави да бъдат разделени и зависими. Обединена България се превръща в сериозен политически и военен фактор, който може да действа самостоятелно. Това е в разрез с руската стратегия, която вижда Балканите като поле за маневри, а не като равноправни партньори.

5. Реакцията на Русия след Съединението

След събитията от 6 септември Русия отзовава своите офицери, служещи в българската армия. Това е сериозен удар, защото българската войска в този момент разчита на тяхната подготовка и опит. Но именно този акт на дистанциране принуждава българите да се мобилизират и сами да защитят Съединението в Сръбско-българската война. Парадоксално, руската неприязън допринася за доказване на българската самостоятелност и укрепване на националното самочувствие.

Въпреки всичките тези причини българският народ показва решимост и самостоятелност, като не само извършва Съединението, но и го защитава със собствени сили. Събитията от 1885 г. демонстрират, че България може да върви по свой път, дори и в разрез с интересите на своите "освободители“.