Година и половина след смъртта на Георги Илиев много неща са променени и никога Вече няма да бъдат същите. Николай Цветин беше известен като дясната му ръка и човека, който беше най-наясно с футболните дела на убития бизнесмен. Цветин продължава да е член на Изпълкома към БфС, но вече няма нищо общо с Локомотив Пловдив. От десет години Цветин е сериозен фактор в българския футбол и неизменно е част от управлението му. Неговото мнение все още е с огромна тежест, показателно е, че той бе припознат и като основна фигура от Новото време на Борислав Михайлов. Срещата ни става факт с условието, че няма да говорим за убийството на боса на "ВАИ холдинг". Неусетно обаче нещата се преплитат и се разкриват много истини за човека, който сбъдна мечтите на черно-бялата България. Самият Цветин казва неща, които са фундаментални за миналото и бъдещето на българския футбол. Нека ги чуем...

- Г-н Цветин, измина година и половина от убийството на Георги Илиев. Какво се случи през това време?

- Твърде много неща се промениха.

- Не бе ли забравен прекалено бързо?

- Георги Илиев беше един истински приятел и ми липсва. Липсва и на всички, които бяха близко до него. Толкова по темата.

- Обаче клубът, който той направи за пръв път в историята му шампион, го забрави. Не го почете за 70-годишнината си...

- Така ли... Не знаех... Мисля, че Георги Илиев е в сърцата на публиката на Локомотив и винаги ще го обичат. Той, както и ние, им отвръщаше със същото.

- Вие имате ли нещо общо с Локомотив сега?

- Не, нямам нищо общо. Локомотив си има ръководство в лицето на Александър Тасев, него го доведе Емо Наков. Аз съм се оттеглил.

- В какви отношения сте с Емил Наков?

- В добри. Каквито са били винаги. Мисля, че Локомотив има добри ръководители и съвсем скоро ще се върне там, където му е мястото. В челото и в Европа.

- Вие защо се оттеглихте от "Лаута"?

- След смъртта на Георги Илиев логично настъпиха тежки времена. Бюджетът бе редуциран с пъти, респективно и целите бяха коригирани според новата ситуация. Това повлия на мотивацията ми. Затова реших да отстъпим място на нови хора, които да дойдат с нови цели и нови амбиции.

- И сега сте само в Изпълкома?

- Да, само в Изпълкома.

- Не сте ли получавали предложения да поемете някой клуб?

- Да, получавал съм, но ги отхвърлих поради ред причини.

- Можете ли да кажете имена?

- След като не съм там - не е необходимо да го правя.

- Бизнесът ви върви ли, с какво се занимавате?

- Да, върви. Занимавам се с нормални неща.

- Вече от десет години сте по върховете във футбола. Как започнахте?

- Започнахме с Левски. Получихме предложение да станем спонсори на клуба и Георги Илиев го прие.

- После защо приключихте със сините?

- Контрактът ни изтече. Той беше за една година. Това е единствената причина.

- И как решихте да се занимавате с футбол?

- Георги Илиев го реши. Той винаги вземаше решенията сам. Независимо дали е за футбол или нещо друго. Разбира се след като изслушваше всички възможни страни и добре запознатите с материята. Ние започнахме с Велбъжд. Там го убеди Валери Ненов, който по това време беше президент. Преди това Георги Илиев в Кюстендил спонсорираше само борбата.

- После обаче създадохте и футболна империя...

- Реално власт в три клуба - Велбъжд, Локомотив Пловдив и Черно море. Аз нямах нищо общо с Черно море, там бяха други хора. Там Георги Илиев реши да помогне на клуба, доколкото беше възможно.

- А Хебър?

- Не, в Хебър си беше Димитър Димитров-Маймуняка. Ние нямахме нищо общо.

- И безспорно пикът ви във футбола беше Локомотив Пловдив...

- Да, наистина там преживяхме най-великите мигове. Пловдив си е футболен град и Локомотив е институция в него, религия. Веднага се почувства какво означава Локомотив за града и изобщо за футбола.

- Георги Илиев беше ли щастлив от титлата?

- Да, разбира се.

- Той интересуваше ли се от футбол, в смисъл дали се е вживявал по време на мачовете, дали се е интересувал живо?

- Да, вживяваше се. При победите се радваше много, при загубите се ядосваше също толкова.

- Кога е бил най-щастлив?

- При титлата.

- А най-ядосан?

- След един мач с Левски, след който го обвиниха, че го е продал. Не го бях виждал толкова бесен. Направо беше извън кожата си. Твърдо беше решил, че се маха от Пловдив и от клуба. Три дни не искаше никой да му говори или да чува нещо за футбол.

- Как се разубеди?

- Послуша тези, които му казвахме да не го прави. И остана.

- Кога той ви е послушал и после това се е оказало правилно?

- За връщането на Едуард Ераносян през пролетта на шампионския сезон.

- Да, тогава за малко да изпуснете титлата, ако не го бяхте върнали...

- Смея да твърдя, че щяхме да я изпуснем, ако не бяхме повикали отново Ераносян. Горд съм със себе си, че тогава успях да убедя Георги Илиев, че трябва да го върне. После всички спечелиха.

- Как Локомотив успя да стане шампион - това е може би най-сензационната и неочаквана титла в историята...

- И ние не очаквахме. Не бяхме поставили високи цели пред отбора. Бяхме дошли преди половин година на "Лаута" и това беше първият цял сезон, който започвахме от самото начало. Затова и целите пред тима бяха обиграване, на налагане на нови футболисти и на млади таланти. И чак следващата година се планираше пробив в Европа.

- Тогава бе назначен и Едуард Ераносян. Кой го назначи?

- Георги Илиев лично.

- Има ли истина, че Георги Илиев е заложил огромна сума за титла на Локомотив и това е причината да триумфирате?

- Не, това са пълни глупости. Тръгнахме добре, биехме наред. Но пак никой не чакаше нищо повече. После обаче победихме и Левски, и ЦСКА. И двата отбора тогава си имаха проблеми. И изведнъж на полусезона се оказахме на реалната позиция да гоним титлата. И я поставихме като цел. После за малко да я загубим, но накрая всичко завърши щастливо. Празниците бяха дълги и страхотни. На шампионския купон дойдоха над 30 000 души, беше невероятно. Заслужаваше си, беше незабравимо.

- Като се има предвид, че можеше да празнува и Ботев...

- Да, преди идването ни в Локомотив имаше съвсем реална възможност да поемем контрола над Ботев Пловдив. Нещата бяха в много напреднала фаза...

- Какво провали сделката?

- Георги Илиев се отказа поради завишени финансови условия в последния момент. Димитър Христолов вдигна цената и това провали сделката. Той сам ни покани и после сам реши да увеличи сумата, което ни спря за Ботев. След това се обади Христо Бонев, срещнахме се с хората от Локомотив и веднага приехме. Всичко стана изключително бързо, разбрахме се за минути. После обединяването с Велбъжд и нататък историята е известна...

- А вие все още ли притежавате акции в Левски?

- Да, все още притежавам.

- На колко възлизат, на пет процента?

- О, не. Те са ми още от времето, когато бяхме спонсори на сините. Може би са нула цяло и нещо. Пет процента са много.

- Вие лично от кой отбор сте?

- От Левски.

- А Георги Илиев?

- От Левски. Но после Локомотив влезе в сърцето му.

- Сега вероятно поради това ви причисляват към синьото лоби в Изпълкома?

- Не, не. (Смее се.) Няма лоби, самосиндикално вземам решенията си. Принципен съм и винаги вземам предвид наредбата и законовата база.

- Оптимист ли сте за бъдещето на футбола ни?

- Да, оптимист съм. Има много работа да се свърши, но новото ръководство в лицето на Борислав Михайлов и останалите имат възможности, потенциал и ресурси да се справят със ситуацията. Има да се решават много важни казуси, които също ще повлияят. Например отдаването на базите, което е изключително важно за тези, които наливат пари във футбола. Така ще знаят за какво си дават парите и ще инвестират повече. А без инвестиции нищо не става.

- Колко пари сте дали вие във футбола?

- Парите ги даваше Георги Илиев. Много са, не бих се наел с конкретни суми.

- Вие как приемате работата си в Изпълкома - като удоволствие или нещо друго?

- Като удоволствие. Тук сме на обществени начала и пари няма. Така че като удоволствие.

- Добре, а за Стоичков каква е прогнозата ви - той беше сред любимците ви - рекламно лице на ВИС?

- Мисля, че и той може да се справи. Националният отбор има сили да се класира за Евро 2008. И когато го направи, всичко ще е наред. Аз подкрепям Христо Стоичков. Той беше велик футболист и е един много успял българин.

Интервюто е на Don Balon.