Футболната легенда Христо Бонев навършва днес 60 години. Играчът с невероятния пас, с най-много голове за националния отбор - 47, останал верен на своя пловдивски Локомотив, даде своята празнична изповед пред "Топспорт".

- Г-н Бонев, честит рожден ден. Как се чувствате на 60 години?

- Годините не ги чувствам, тъй като все още съм във футбола. И понеже съм постоянно сред млади хора, не мога да преценя как са минали. От 9-годишна възраст досега всеки ден съм на стадиона. Пак повтарям, работата с младите хора те кара да забравиш как неусетно минават годините.

- Кое е най-скъпото нещо, за което се сещате?

- Първото нещо, което ме прави щастлив, е, че Господ ми даде футболна дарба. През цялото време, докато бях футболист, играх с огромно удоволствие. А публиката също изпитваше удовлетворение, докато ме наблюдаваше на зеления терен.

- Кой гол ви е най-скъп?

- Всички голове са ми скъпи. Дали е станал след самостоятелна акция или след усилията на целия отбор, няма значение. Веднага се сещам за три свои попадения, които никога няма да забравя. Първото е на световното първенство през 1974 година срещу Уругвай след центриране на Воин Войнов. Отбелязах го на невероятния Мазуркевич. През 1979 година играхме приятелски мач с Аржентина в Буенос Айрес, загубихме с 1:2. Гола го вкарах от 40 метра в горния ъгъл на Убалдо Фильол. Марадона игра за тях. От две години беше вече в националния отбор, а през същата 1979 година стана световен младежки шампион с Аржентина. За третото трябва да се върна малко назад във времето. Това бе световната квалификация през 1969 година срещу Полша, когато ги бихме в София с 4:1. Пред очите ми е двойното подаване, което направихме с Гунди. За Локо имам също незабравим гол. Бихме Славия в Пловдив с 3:0. На "белите" пазеше отличният Симеон Симеонов - Монката. Бях до флагчето на корнера от лявата страна и завъртях със страхотен фалц топката с десния крак в обратния ъгъл.

- Като треньор на "А" отбора кой ви е най-щастливият момент?

- За мен бе чест да бъда треньор на националния тим. Въпреки трудностите, които имах през тези две години, успях да накарам футболистите по моя специален начин да мислят за победата. Безспорно най-хубавият миг е триумфът ни над Русия с 1:0, с който се класирахме на мондиала във Франция през 1998 г.

- Вие бяхте треньор на гръцкия гранд Панатинайкос. Ще дойде ли време и друг български треньор да води някой гранд в Европа или поне на Балканите?

- Ще се радвам, ако това стане. Тогава заварих Панатинайкос на 10-о място. Беше на 7 точки разлика от първия Олимпиакос. Не беше печелил титлата от 7 години. Когато дойдох, ги направих шампиони за 1991 г.

- Съжалявате ли, че Локомотив (Пд) не стана шампион, докато бяхте играч, а след това?

- Не мога да ревнувам или изпитвам завист. Локомотив (Пд) е моят живот. Когато отборът стана шампион с треньор Ераносян, се почувствах така, все едно аз станах първи заедно с Едо и Георги Илиев, вечна му памет.

- Ще ви попитам и нещо актуално. От какво недоволстват феновете на Локомотив от ръководството? Защо смятат, че се получават интриги вътре в клуба?

- Разбирам ги нашите фенове. Те са неповторими и няма в България други толкова предани. Всичко правят от голяма любов. Хубаво е да има клубни чувства и ентусиазъм, но те трябва да разберат, че нещата във футбола са се променили. Сега който плаща, той поръчва музиката. Според мен е много добре, че се намери човек като Александър Тасев, който реши да вложи пари в клуба. В момента Локомотив е един подмладен състав с много надежди за бъдещето. Тепърва ще се очакват добри резултати. Да не се забравя, че бяха продадени всички досегашни футболисти и отборът започна от нулата. Интриги в тима няма. Само хора еднодневки могат да обръщат внимание на подобни работи. Локомотив е бил и ще бъде винаги голямо име в българския футбол.

- Пак да ви върна към вашата футболна кариера. Като дете от кого се учехте на великата игра и кои са били предпочитаните ви партньори след това?

- Както ви казах, от деветгодишен играя организиран футбол. Тогава в Локо (Пд) за нас футболна икона бе централният нападател Иван Кънчев. Информация отвън липсваше, но все пак се прекланяхме пред световните имена на Ди Стефано и Пушкаш. След години харесвах Боби Чарлтън и Йохан Кройф. Като малък живеех близо до стадиона на Ботев. Имаше периоди, когато се наслаждавах на играта на Гунди, въпреки че в началото Аспарухов не тръгна добре при "канарчетата". После обаче се отпуши и бе истинско удоволствие да го гледаш. Имах щастието да играя с три поколения елитни български футболисти. Най-напред с Гунди, Якимов и Иван Колев. После с Димитър Пенев, Павел Панов, Божил Колев, Гошо Денев, Кирил Ивков. Накрая в Локо играх с момчета четиринайсет-петнайсет години по-малки от мен като Аян Садъков и Едуард Ераносян.

- По стил на игра кой беше ваш заместник в Локо (Пд) и в националния тим?

- Когато за първи път се появи на терена Христо Колев-Бащата, "черно-бялата" половина на Пловдив ликуваше, че в негово лице отново се е появил новият Христо Бонев на терена. Но той не можа да развие таланта си, защото му пречеше характерът. Липсваше му и спортна злоба. В националния тим мой заместник стана Краси Балъков. Но футболът по мое време беше един, по негово вече беше по-бърз.

- От колко време датира голямото ви приятелство с германската легенда Волфганг Оверат?

- Никога няма да забравя датата 16 септември 1984 година, когато направих моя бенефис на стадион "9 септември" в Пловдив. Смятам, че толкова легенди на куп за български играч не са идвали на крака в България. Тогава Оверат прие поканата ми да дойде в Пловдив. Със съдействието на Михаил Касабов пристигна и Франц Бекенбауер. На терена бе и покойният вече Боби Мур. И до ден-днешен съм приятел и с Льор и Кулман. А с Оверат съдействахме за трансфера на Новакович в Кьолн.

- Разкажете как се разминахте да играете в Ювентус, Космос (Ню Йорк) и Бока Хуниорс?

- През 1972 година с националния тим под ръководството на Христо Младенов отидохме в Торино да играем контрола с Ювентус. Победихме с 2:1 като един от головете беше мой. След мача президентът на Юве Аниели ми подари часовник, направен като лека кола ФИАТ. След което предложи за мен 1 милиард и 500 000 милиона италиански лири, което се равняваше на 3 милиона долара. Допитаха се до първия генерален секретар на БКП Тодор Живков и той отговорил: "Ние не продаваме хора". А в същото време в Либия пращаха още тогава медицински сестри на поразия. След това през 1979 година тогавашният мениджър на Бекенбауер - д-р Шваан, предложи на БФС 1 милион долара да ме пуснат да играя в Космос (Ню Йорк) заедно с Кайзера. Отговорът също бе отрицателен. Най-комичният случай бе на контролата на националния тим в Буенос Айрес с Аржентина, когато вкарах оня гол от 40 метра. След мача пред цялата делегация президентът на Бока Хуниорс ми каза: "Даваме за вас 2 милиона долара за 2 години. Ето и самолетните билети за жена ви и двамата ви синове". В резултат на това цяла нощ две български ченгета пазиха пред моята хотелска стая да не би да избягам. С тогавашния треньор Данко Роев още се бъзикаме, като се сетим за тази случка. В крайна сметка и аз излязох в чужбина. Но в АЕК за 150 000 долара.

- Сега какво правите?

- Божидар ме дари с внук на име Христо. Ще се радвам, ако някой ден Христо Бонев-младши поеме по моя път. А другият ми син Радостин ме дари с внучка на името на жена ми Ема, с която съм от 40 години. Искам да кажа, че това, което съм постигнал във футбола, го дължа изцяло на моето прекрасно семейство.