Преди десетина години петима пловдивчани бяха по-известни от петте тепета и по-конвертируеми от "Тримонциум"-а. Става дума за кадрите на Марица Краси Чомаков, Асен Николов, Румен Христов, Сашо Александров и на Локо (Пд) Георги Иванов. Сега те напомнят малко на героя на Робърт де Ниро от "Имало едно време в Америка" уморени, разочаровани и излъгани. Може би от самите себе си, може би от живота. Но за разлика от филма на Серджо Леоне изглежда са излъгали и хората около себе си. 2007-а година изглежда е края на илюзиите за всеки един от тях не, че някои от тях не са разбрали, че са останали малко встрани от великите мигове във футбола. Само преди дни Сашо Александров - Кривия се раздели с поредния си средняшки отбор в Турция Коняспор. На 30 години двукратният номер 1 на България Георги Иванов - Гонзо изглежда отписан за големия футбол с трансфера си в средняшки отбор, със значително по-ниско нито от Левски - Риека. Мургавия бразилец от Столипиново Асен Николов бе определен преди месец като най-голямото трансферно разочарование на Партизан, а в момента се опитва да укрепи кариерата си в Нафтекс. За Краси Чомаков говори май единствено Пената, който от време на време го предлага за завръщане в ЦСКА, но както е тръгнало ще стане най-голямата звезда в историята на четвъртодивизионния Бока (Сан Лазаро). Остава Румен Христов - Ромарио вече по-известен като диджей по ромски сватби, отколкото с футболните си умения. В средата на 90-те петицата от Пловдив изглежда най-атрактивната хапка на трансферния пазар.

Тогавашният президент на клуба Запрян Запрянов се надява, че продажбите на неговото каре ще му донесат няколко милиона в долари. "Брокерите" от Ботев вече са към края на "златния" си период и Левски и ЦСКА в този момент почват да водят най-сериозната си битка на пазара. Румен Христов първи тръгва към "Армията", като едва се разминава със спиране на правата заради двоен договор. Оказва се, че при още актуален контракт с Марица, той взел БМВ от "червените" и слага параф върху втори договор. Лятото на 1997-а обаче се оказва времето на голямото преселение към столицата - Асен Николов и Сашо Александров и Георги Иванов преминават в Левски с мисията да превърнат многомилионния тим на Чорни в "дрийм тийм". Зимата на 98-а и петият Краси Чомаков подписва, но с ЦСКА. Атрактивността на Кривия и изригванията на Гонзо в мачовете с ЦСКА бързо превръщат двамата в любимци на сектор "Б". По-различна е съдбата на Бебето, който въпреки че разполага с техника за трима в крайна сметка на няколко пъти се набърква в скандал в съблекалнята и е принуден да напусне "Герена" в посока Славия. По-скоро като резултат на монопола на Чорни във футбола ни Гонзо и Кривия осребряват престоя си при "сините" - първия с три титли, а Сашо Александров - с една. И пак според неофициалните информации Кривия влиза в конфликт с изпълнителния директор Наско Сираков и въпреки че не иска да премине в турския Коджаелиспор, е принуден да го направи.

Не на последно място това става и заради трансферната сума от 750 000 долара, която отива в касата на Левски. В личен план двамата също се реализарат добре и покрай вакуума на силни сезони на звездите ни в чужбина, а и покрай добра организация, три пъти стават "Футболист на България". Значително по-неуспешно се представя "червената" двойка. При първия си период на "Армията" Румен Христов - Ромарио остава сезон и половина и се връща в Марица, а при втория- представянето му е на малко по-високо ниво, но през 1999/00 в повечето случаи е резерва и напуска в посока Локо (Сф). Представянето зад граница на всички тези играчи обаче е пълна катастрофа. Все пак в Левски може да са доволни от Гонзо, след като им донесе рекордните 4,1 милиона евро от трансфера в Рен, но пък какво да кажат горките французи. Тъжният баланс на Гонзо в чужбина е три сезона във Франция и Турция с 5 гола - резултат, достоен за централен защитник, но не и за гордостта на сектор "Б". Кривия така и не успя да вдигне нивото си в Турция с отбор от голямата тройка - Галатасарай, Фенербахче и Бешикташ и си остава единствено с офертата от първите и няколко силни мача срещу грандовете. При целия си талант, престоят в чужбина на Бебето се заключи с два сезона в Азербейджан и няколко мача с Партизан. Чомаков пък не успя да използва Лече като място за развитие и се свлече постепенно до Равена, Паниониос и Бока, като на последното място работи благодарение на статута си като студент. Анализът е на "Меридиан мач".