Станислав Шопов демонстрира уважение към Ботев и каза дали ще се радва при гол на "Колежа"

Полузащитникът на ЦСКА Станислав Шопов даде интервю за Блиц преди старта на евроквалификациите за младежкия национален отбор.

Очаквано, някои от въпросите бяха свързани с миналото на талантливия халф като юноша на Ботев (Пловдив).

- С кои от момчетата си най-близък, с кого си в стая на лагера?

- В стая съм с Асен Митков - футболист на Левски. Много близък съм с Християн Петров, който ми е съотборник в ЦСКА. С Никола Илиев също, познаваме се от много време - от Ботев (Пловдив). 

- Интересно е, че делиш стая с играч на големия противник на ЦСКА - Левски. С Митков от доста време ли се познавате?

- Да, той също беше в школата на Ботев (Пловдив). В националния отбор абсолютно всичко се забравя - ЦСКА или Левски. Със сигурност има закачки между нас, но тук сме, за да играем за България. 

- На теб случвало ли ти се е да пропускаш дузпа?

- Да, като юноша. Сега една дузпа ми изплува в главата - с Ботев играхме срещу Локомотив (Пловдив). Резултатът беше 1:1, пропуснах, след което те вкараха гол и победиха. Това е част от един дълъг път и тези трудности трябва да се преминават с високо вдигната глава.

- Какво се случи в Холандия, където твърде млад премина от Ботев в Хееренвеен?

- Може би избързах малко. Заминах на 18 години. Вече се бях утвърдил като титуляр в Ботев, играех всеки мач тук. Може би съм избързал, може и да не е така, времето ще покаже. Там не получих достатъчно шанс за игра. Смятам, че този период в Холандия лично на мен ми помогна, както и като футболист, и чисто и като човек, защото на 18 г. излязох в чужбина, бях сам, научих се на много неща от живота, които ще ми помогнат в бъдеще. Не съжалявам, че съм предприел тази крачка.

- С каква нагласа ще излезеш на стадион "Христо Ботев" с екипа на ЦСКА?

- Радвам се, че в България има такъв хубав стадион. Нагласата ще ми бъде само и единствено победа за ЦСКА. Абстрахирам се от абсолютно всичко, професионалист съм. Излизам да покажа на какво съм способен. Ако вкарам гол на бившия ми отбор, няма да се зарадвам, ще покажа уважение. Израснах в Ботев, бях на 7 години, когато започнах в клуба, до 18-годишен. Ще покажа уважение към клуба и привържениците, които последния път, когато играхме срещу тях в базата в Коматево ме изпратиха с аплодисменти, независимо, че играя в друг отбор. Това за мен е едно от най-важните неща - уважението.