Директорът на Локо: Винаги ще има негодници, които се опитват да ти стъпят на врата

Изпълнителният директор на Локомотив Пловдив Павел Колев използва личния си профил във Фейсбук, за да направи изключително емоционален коментар. Той е свързан с работата му на "Лаута", от която видимо личи, че вече изпитва удоволствие.

Plovdiv24.bg публикува без редакторска намеса текста, който написа Павел Колев:

Българският футбол е специфична джунгла, за чието описание е много подходящ 66-ият сонет на Шекспир в превод на Кирил Кадийски:

Да бях умрял! До гуша ми дойде

с достойнство да се перчи лицемерът,

богатият от бедни да краде,

нищожества с почтени да се мерят,

да е в бардак девическата чест

и, унизен, почтеният да проси,

и ситият под маска на злочест,

и много често болен здрав да носи,

и доблестният в хорските крака,

и правият да си криви душата,

и словото с намордник все така,

и правдата – слугиня на лъжата.

Преди три месеца се завърнах в тази джунгла и, изненадващо за самия мен, намерих оазис, в който почтеността и работната етика са водещи. Започнахме изграждането на нещо ново и различно, далеч сме от момента, в който може да кажем, че сме го постигнали. Но имаме цел, имаме план как да я постигнем и имаме част от инструментите, за да реализираме целта.

Тя не е свързана с резултати, титли или купи. Свързана е с уважението – да работим заедно, уважавайки се един друг и бранейки общия, а не личния си интерес. Всички заедно като юмрук – клуб, отбор и фенове. Така, с времето, и другите ще започнат да ни уважават.

Не всички, винаги ще има негодници, които се опитват да ти стъпят на врата, за да изглеждат по-високи. Но те не са важни. Важното е да следваме плана!

Благодаря на хората, които ме поканиха в "Локомотив", благодаря на всички онези, които обичат безкористно този клуб, без да търсят финансови, политически и криминогенни облаги.

Но най-вече благодаря на хората, с които работя всеки ден – Илко, Томаш, Бащата, Мирчев, Кючуков, бай Митьо, бате Трайчо, Гидиша, бате Слави, Шибона, Томичката, Ани, София, Тънковски, Нина (оправяй се, чакаме те!), Антон, всеки един от футболистите в съблекалнята и други, които сигурно забравям.

Всеки един от вас има принос да изпитваме това удоволствие от работата, толкова нехарактерно за българския футбол. Чака ни още път!

Но истинското щастие е във всяка крачка по него. Дори и в тези, които носят страдание.

Пловдив е само черно-бял!