Веселин Балевски е над 25 години член на футболния изпълком. Започва кариерата си в Локомотив Пловдив при
Христо Бонев, а след това преминава в Левски и става част от знаменитите победи над германския колос Щутгарт. Играе и в националния отбор, където записва два мача като персонален пазач на великия Марадона.
Новият подкаст Блиц Live потърси мнението на г-н Балевски за незабравимите му футболни спомени, приятелството му с
Христо Стоичков, мнението му за бурните събития в Левски и атаката на
Димитър Бербатов срещу БФС.
- Г-н Балевски, добър ден!- Добър ден! Много ми е приятно, че съм тук и имам възможност да дам това интервю.
- Благодаря Ви за доверието. Вие сте бил член на изпълкома по времето на президента на БФС Димитър Ларгов, след това при Иван Славков, Борислав Михайлов, след това не сте били в ръководното тяло на футбола 8 години, но преди година се завърнахте отново там. Как виждате развитието на българския футбол през всички тези години?- Наистина още през 1989 г. Димитър Ларгов ме покани в Изпълкома на БФС. Тогава бях само на 30 години и станах най-младия член на ръководството на футболния съюз. След това изкарах два мандата при Славков, един при Михайлов и от последния конгрес отново съм член на Изпълкома. През последните няколко месеца виждам, че българският футбол върви напред. Постигнахме три поредни победи. Благодарение и на новия треньор Кръстаич нещата тръгват напред.
- Светлина в тунела ли е назначаването на Кръстаич за селекционер?- Това назначение бе предложено от
Борислав Михайлов и Георги Иванов. Мисля, че Кръстаич е много добро попадение. Виждаме, че момчетата играят с желание и амбиция. Нужни са им още малко опит и рутина, но смятам, че пътят е правилен.
- Преди няколко дни се навършиха 29 години от паметната победа на националния отбор над Франция на "Парк де Пренс“. Тогава преживяхме страхотна еуфория. Възможно ли е отново да се класираме на световно първенство?- Надявам се! През 1993 г. имаше съвкупност от много добри футболисти, които играеха в реномирани западни отбори. В момента това го няма, но се надявам един ден да се случи.
- Кариерата Ви стартира едва на 17 години в Локомотив Пловдив, в който сте поканен от Христо Бонев. Какво е чувството да Ви се довери толкова изявена футболна личност?-
Христо Бонев заедно с
Христо Стоичков са може би едни от най-добрите български футболисти за всички времена. Още като дете бях любител на Локомотив Пловдив и се възхищавах на такива футболисти като
Христо Бонев,
Георги Василев и съотборниците им. Когато на 31 август 1976 г.
Христо Бонев ме покани да дебютирам срещу ЖСК Спартак във Варна за мен беше празник. Не можех да спя от радост!
- От дълги години сте приятел с Христо Стоичков, а неговото доверие не се печели лесно. Какво е чувството да сте приятел с Камата?- С
Христо Стоичков никога не сме се карали. Винаги сме били в много добри отношения. Факт е че той ме покани на сватбата на дъщеря си в Правец. Моите синове са приятели с неговите дъщери.
- Вие сте един от малцината български приятели на знаменития Франц Бекенбауер, който става световен шампион и като футболист и като треньор. Разкажете ни от първо лице впечатленията си за Кайзер Франц.- Благодарение на моя приятел Мишо Касабов, който е изключително близък приятел на Франц Бекенбауер, аз много пъти съм бил на посещение както в неговия дом, а също така и в компанията на семейството му и функционери на "Байерн Мюнхен“. Вечеряли сме заедно много пъти и сме гледали мачове на "Алианц Арена“. Бекенбауер направи много за България, но и България направи много за него. В София той стана доктор хонорис кауза, което е много специално отличие. Много пъти е участвал в благотворителни инициативи в домове за социално слаби деца в нашата държава.
- Футболната Ви кариера не е дълга, но много наситена. Вие сте сред малцината играчи в света, който е играл два пъти срещу великия Диего Армандо Марадона в две поредни години. Какво спомените Ви от това съперничество?- Кариерата ми започна от юношите на Локомотив Пловдив. Бах извикан в юношеския национален отбор от Цветан Илчев, по-късно от Христо Андонов и Данко Роев. От 1974 до 1980 г. преминах през всички национални формации, а през 1977 г. станахме втори на младежкото първенство в Белгия. През 1980 г. ме привлякоха както в Левски, така и в националния отбор на България от Атанас Пържелов. През 1980 г. година играехме приятелски мач в Аржентина, където за първи път играх срещу Марадона. Загубихме с 2:0 с два гола на Диего, който е фантастичен играч. Оставиш ли го да обработи топката и да тръгне напред, много трудно можеш да го спреш. През месец май 1982 г. пак играехме срещу Аржентина в приятелска среща. Загубихме този път с 2:1, аз играх отново срещу Марадона. Това беше един от може би най-силните отбори на Аржентина.
- Участвате като футболист и в незабравимите мачове на Левски срещу Щутгарт през 1983 и 1984 година, първо за Купата на УЕФА, а после и за КЕШ, когато германците първо са трети в Бундеслигата, а после са шампиони. С каква премия бяхте награден за тези успехи?- Наистина това бяха паметни мачове за Левски. Аз играх и в четирите мача срещу Щутгарт. В три от мачовете завършихме наравно, а в един победихме. Тъй като всички бяхме офицери към МВР, аз бях повишен от лейтенант в старши лейтенант. Другите награди бяха часовник с надпис от министъра на вътрешните работи и парична премия от 300 лева.
- Но, на следващата 1985 година се стига до финала за купата на България, след който БКП разформирова двата отбора и ги прекръства на "Витоша“ и ПФК "Средец“. Това се оказва фатално за футболната Ви кариера. Какви мисли минаха през главата Ви и имахте ли дилема за житейския си път след зеления терен? - Аз не играх в този мач, защото имах разкъсано мускулно влакно на десния крак. Но решенията след тази среща промениха живота ми. След преименуването на Левски, последва и девоенизиране на футболистите, които вече не се водеха към МВР. Аз трябваше да избирам дали да остана в системата на МВР и да приключа с футбола или да приключа с МВР. Предишната година ми се родиха двамата синове. Затова избрах сигурното и след 24-часов размисъл реших да остана в отдел "Задгранични паспорти“ в структурата на МВР, което ми даваше възможност да пътувам.
- Можете ли да направите паралел между тогавашното управление на Левски и сегашното?- Трудно може да се направи паралел, тъй като тогава финансите на Левски идваха от бюджета на МВР – това са разходите за заплати, премии, стимули, екипировка и всичко останало. Тогава бюджетът на МВР беше огромен. Сега финансовите средства оказват влияние и виждам, че Левски има доста финансови трудности. Налице са и просрочени задължения, които тегнат както на ръководството, така и на футболистите.
- Ще има ли Левски нов собственик, за да си стъпи финансово на краката?- Надявам се, че Левски ще има нов собственик, защото това е отборът на народа. Публиката на Левски е уникална, а в същото време футболистите не играят това, което искат феновете.
- Вашият коментар за недоволството на "сините“ от съдиите и агресивните декларации срещу БФС?- Аз смятам, че декларациите на Левски срещу Футболния съюз не са съвсем коректни. БФС не пречи с нищо на Левски да побеждава. Може би проблемите са вътре в самия клуб.
- Как намирате атаките на Бербатов и неговия екип срещу президента на БФС Борислав Михайлов и колегите му?- Смятам, че тези атаки няма да доведат до нищо. Намирам ги за абсолютно безполезни.
- Смятате ли, че Борислав Михайлов ще запази поста си и ще продължи да управлява българският футбол?- Да, напълно съм убеден.
- От какви промени се нуждае БФС, за да намалеят критиките и хората да се завърнат по стадионите?- Критиките са главно към съдийството, а то е самостоятелен орган. Неуместни са критиките за съдийството, които се адресират към БФС.
Интервю на Ивайло Крачунов, Блиц